Специален коментар
Бедствено поРАжение

Албена Вулева | 20/06/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Улиците на Варна преляха, сега чакам да прелее и чашата на търпение на българина! Освен ако, разбира се, филмът, при това анимационният филм, който му се прожектира, не му харесва, заедно с анимационните герои, пардон-супергерои.

Прожектира му се, защото де юре и де факто българинът живее в съвсем различна реалност. Ако се поинтересуваш какво се случва в тази страна, ще разбереш, че основните и най-наболели проблеми са свързани с някакви си предсрочни избори, нови правителства, изборни правила и дори референдуми. Това е представено като една толкова вълнуваща тема, с такава особена важност за българина, че заема целия информационен поток. Коя политическа сила е първа, кой с кого дружи, с кого се кара и въобще политическата надпревара намира едно изключително високо и преимуществено място в отразяването на живота в България.

За съжаление, а може би за радост, точно тези събития към реалността на българина нямат никакво отношение. На практика политическият смут и гмеж, така драматично филмиран и с вкарани допълнителни елементи на съспенс от страна на медиите, може да послужи само за звуков фон на кафето ни сутрин, както и да се развие. Независимо дали ще има предсрочни избори и кога, без значение с кого ще се коалира Бойко и дали ще убият Пеевски или той ще поръча някого – за нас това няма никакво значение, няма да промени нищо в нашето ежедневие.

Дори да изберем (по някакво причудливо, приказно и фантасмагорично стечение на обстоятелствата) най-прекрасното правителство, в най-некупените избори, с най-неманипулирания вот и най-новите и правилни изборни правила, и дори в добавка и като бонус с референдум – от това нищо ново, да не дава Господ, хубаво в животите ни няма да настъпи. Заплатите ни ще си останат все така ниски, Кодексът на труда все така заобикалян, градският транспорт няма да поевтинее, нито ще стане по-чист или по-малко претъпкан в час пик...

Кредитите ни няма да се изплатят, нито сметките ще станат по-малки. Все така ще си подскачаме на стола в уплах, щом на вратата ни се позвъни в почуда, дали идва жената, която събира сметките за входа, или съдия-изпълнител за необслужените ни ипотеки...

Така живеем, а по телевизора ни обясняват, че от САЩ са адски възмутени не от това, а че Орешарски ги бил лъгал за някакви си проекти с чуждестранно участие, чието строителство аха да почне, ама все не почва, пък за привършване дори не се и коментира...

Ядем храна, която вече не е вкусна и дори няма цвят на храна, въпреки това се радваме, че все пак ни остава някой лев и за храна след сметките, ипотеките, кредитите, данъците, билетите за градския транспорт, за да не закъснеем за работа, въпреки че оттам редовно закъсняват с изплащането на заплатата ни...

Междувременно Бойко Борисов поднася своите съболезнования на семействата и близките на загиналите при бедствието във варненския квартал "Аспарухово" от профила си в социалната мрежа Фейсбук... Оттам ги поднася, защото Авиоотряд 28 вече не е на негово разположение и не може да кацне на покрива на някой потъващ автомобил и да помаха на медиите на фона на потъващи варненци. Или защото има чисто ново Ауди за 700 хиляди, което си е доста пари и едва ли е оправдано да се драска в тия придошли води по варненските улици... А най-вероятно защото магистралата до морето, откакто той не е на власт, си седи на чакъл (както той я е оставил) и не може да стигне дотам... а трябва да стигне именно по нея.... Та за това по Фейсбук. Интересно ми е няма ли си електорат във Варна или дори целият електорат да се издави, изборната му победа е така сигурна, че си пие билковия чай пред компа в къщи...

В реалността българинът е залят от поройни дъждове и във Варна има поне 10 загинали. В паралелната реалност на анимационния филм с родни супергерои по медиите Иван Портних звъни по телефона на Орешарски, оня пък не му вдига. Това е огромна драма, трагедия отвъд наводненията, удавените и завлечените от пороя леки автомобили.

Самите удавени, заедно с пороя и неработещите отводнители шахти на морската столица, са прекрасен повод за нови и свежи политически дрязги и предизборни обвинения и хвърляне на кал, която сега до самите избори (предсрочни или не) ще гребат баш от залятите варненски улици и ще се замерят с нея. Докато електоратът, за когото, колкото и да ви е странно, НЕ Е предназначен този цирк, се дави.

Електоратът се дави, нека се дави. На едни измислени хора са им значително по-важни и по-интересни измислените проблеми. Реалните тях не ги интересуват, те няма да ги решават, защото първо – не ги касаят, второ – не са им забавни. Политическите, нереални, анимационни интриги са къде-къде по-добри за адреналина. Ние се давим в една реалност, а в паралелната с нашите тела се замерят едни-други измислени хора, за които ние също изглеждаме точно толкова измислени, нереални и анимационни.

Затова нашата смърт – социална и физическа – на тях им изглежда нереална и на фона й, дори и за нейна сметка, може безсъвестно и безсрамно да се прави политически пи ар.

Защото нашите реалности просто не се пресичат никъде.

Все пак, във връзка с това и по този повод, искам да поздравя госпожа Кристалина Георгиева, еврокомисар от България, отговаряща за реакцията при кризи и бедствия, която единствена не си направи личен пи ар с трагедията, сполетяла Варна. Тя подмина тази криза и това бедствие, и дори факта, че се случва в нейната родина, и не се появи никаква и отникъде, дори от социалната мрежа Фейсбук с къс хуманитарни помощи... Най-безпристрастно тя насочи вниманието си към наводненията в Сърбия... обаче.

Паралелни реалности, нали ви казвам.

 



Други статии от този автор



Коментари