Актуално
Живеем в условия на „конкурентен захват на държавата” и междуособни кланови борби

Екатерина Анева | 23/06/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Гл. ас. д-р Кирил Аврамов e преподавател в департамент „Политически науки” на НБУ. Получава своето образование в Gustavus Adolphus College (САЩ), Абърдийнски университет (Обединено Кралство), Софийски университет, Централноевропейски университет (Унгария) и Нов български университет. До 2005 г. преподава в Софийски университет в катедра „Политология”, в периода 2006 -2010 е директор на международната изследователска и консултантска компания Political Capital Policy & Research Institute за България, а в периода 2010-2011 изпълнява функциите на директор „Международни връзки” на компанията в Будапеща, Унгария. Член на УС на "Демократично действие-Д2".

 

Ще има ли предсрочни избори или е възможен сценарият – правителство на ГЕРБ с подкрепата на ДПС или /и БСП в това НС?

Както нееднократно съм посочвал, т.нар. български политически елит е тотално делегитимиран и не особено адекватен на проблемите и предизвикателствата пред българското общество. Той просто е „скъсал с реалността” и живее в един собствен паралелен свят на междуособни кланови борби, в които партиите играят ролята на политико-икономически корпорации с широки клиентелни мрежи, които се борят за власт с цел правенето на бизнес от държавата за сметка на обикновения данъкоплатец и разчистват собствени сметки зад завесите. За реални реформи и дума не става, защото важното е имитацията да продължава, независимо от гражданския и международен натиск. Идеята е на конкурентен и ротационен принцип да се „въртят” едни и същи стари играчи зад кулисите, а за пред публиката – парад на аватарите. В тази връзка виждаме и отказа от подаване на оставка на правителството, независимо от пълния блокаж на институциите. С оглед на направената констатация, не изключвам възможността „плавният преход” да означава и правителство с различна конфигурация на подкрепа в сегашния парламент в името на „националното спасение”, примерно. Отделно, очевидно е, че има доста заинтересовани страни изборите да бъдат отлагани, докато основните задкулисни играчи не подсигурят своите позиции при едно ново раздаване на картите.

Има ли натиск от Европа и САЩ за широка коалиция и у нас по примера на Германия? И това ли е причината за смекчаване на тона между Станишев и Борисов (говори се за среща мeжду него и Пеевски от по-миналата седмица с Пеевски в Берлин)?

Според мен, извън страната съществува доста голямо притеснение по отношение на политическата стабилност, непредвидимостта на представителите на т.нар. елит, ендемичната корупция, която води до неясни зависимости вътре и извън България в посока Изток. Всичко това на фона на анексията на Крим, агресивните действия на Русия, сложната обстановка в Ирак, изборът на нов председател на ЕК и редица други рискове. В тази връзка страната ни се разглежда като слабо звено в периферията на Съюза и фланг на НАТО – нещо като разграден заден двор. Следователно, не можем да изключим подобна възможност. В макроплан ЕС и САЩ разчитат и искат предвидимост, докато ние постоянно излъчваме обратните сигнали и изглеждаме хаотично и несигурно.

Влизаме ли в цикличност от поредица кризисни НС и циклични предсрочни избори?

Съществува и такава вероятност, тъй като все още нямаме достатъчно ясни сигнали за съгласие от страна на "големите" играчи за „голяма коалиция” и съответните условия, които тя ще изисква по отношение на всеки един от участниците в нея. Т.е. напасването на интересите може да доведе до циклична нестабилност и поредица от избори, докато "подземната” тектоника не се успокои.

Ставаме ли свидетели на картелиране на основните играчи на политическата сцена?

В известен смисъл да – основните участници в политическия картел си „ограждат териториите” и продуцират аватари с цел недопускане на анти-системни играчи и се стремят да „уплътнят” политическото пространство, целейки внушението, че други алтернативи няма. Независимо от тази песимистична оценка бих отбелязал, че поне от икономическата теория знаем, че колкото и да изглежда солиден един картел, рано или късно, един или повече участници в него ще се опита да надхитри останалите участници в него с цел максимизация и капитализация на печалбите. Т.е. колкото стабилна, толкова и нестабилна би могла да бъде подобна конструкция.

Как разчиташ това – ББЦ с двама депутати в две евросемейства – прецедент?

Като лош балкански корпоративен хумор за европейски износ. А сега сериозно – ББЦ е класически пример за това, което говорих по-рано, а именно „конкурентният захват” от страна на клановете. Създава се изкуствен и конюнктурен политически проект „под наем”, който да обслужи впоследствие някой от „водещите” според конюнктурата кланове. Оттам и живият майтап и прецедент с ББЦ в ЕП. Сега поне Европа ще може да види на живо що е то „спасител на нацията под наем” в действие... и раздвоение на личността, пардон, на идентичността. Иначе казано, поредните популисти за местна употреба, които са като патета в калчища на международен терен.

Казусът КТБ – има ли връзка и каква с Южен поток и с цялостната политическа картина, която обрисува?

Мисля, че има. Става дума за неразбориите около тандема Пеевски – Василев, техните вътрешно и външнополитически зависимости, както и свързаните с тях интереси при изпълнението на българската част от Южен поток. Също така става дума и за интересите на Русия по отношение на контрола върху енергийния сектор в България и челният сблъсък с представителите на ЕС и САЩ. Вижте кой, преди държавата да реши да увеличи капитала на КТБ и „Креди Агрикол”, имаше силен интерес и готов план „Б” за спасяването на институцията и си задайте въпроса защо.

Прогнозата ти за развитие на скандала Пеевски – Василев…

Предполагам, че единият Пеевски примерно ще го скрият от публиката, а на негово място ще пуснат нов аватар – пълна негова противоположност – усмихнат, начетен и т.н.

 


Други статии от този автор



Коментари