Държавата на саморазправата

След като ме увериха в стабилността на банковата ни система, силно се обезпокоих от правната ни такава. Банално би било да кажа съдебната, защото относителността на съденето у нас е добре известно. Поговорката „Право седи, криво съди“ прекрасно описва ролята на човешкия фактор в превратното прилагане на законите. Обаче, за да ти се получат някои абсурди, все пак си е необходима и оперделената нормативна база. Е, явно я имаме сред действащото законодателство в страната. В една и съща седмица родни същилища излизат с уникални по своята контрастност присъди.

23-годишен момчилградчанин ще лежи 3 месеца в затвор при строг режим заради кражба на 15 кебапчета, 13 кюфтета, 3 кофички с айрян и бурканче шарена сол на обща стойност 11,44 лева. 

Условни наказания за изнасилването на девойка наложи днес Хасковският районен съд на трима ученици от Спортното, Професионалната гимназия по транспорт и техен по-възрастен приятел - дюнерджия. Сексуалната гавра с момичето била извършена на два пъти  – 26 юни и 2 юли м.г. през деня в двора на тамошната Математическа гимназия. Четиримата дори снимали „подвизите си“ как бият и насилват момичето.

За тези подвизи на родни прависти, облекли в тоги юридическите си познания и цялата доблест на професията, се сещам отново покрай злощастната банкова криза, която оказва се я нямало. „Слуховете за смъртта й били силно преувеличени“.

По повод тази трагикомедия се заговори за пренаписване на закони. Закони, които явно от много пренаписване, нагаждане и подгаждане са спрели да действат по линия на една от основните характеристики, на които трябва да отговарят - а именно, да въздават справедливост. Справедливост, разбира се, в живота като цяло няма, но започва да ми става нервно, когато видя, че дори не се и правят опити такава да се търси. Уповаването на съда става безпредметно. Опирането на закона - хлъзгаво, доверието в него - наивно, а функционирането в рамките му пък изобщо е доста разтегливо понятие.

За никого не е тайна , че у нас всяка политическа сила, влязла в сградатата на Народното събрание запова да пробутва лобистки закони в угода на свои „приятели бизнесмени“ или „спомоществуватели“ от миналото и настоящето. Когато, ако (а най-често, е именно така) децата на въпросните са нагазили с единия крак в криминалния сектор, поради презадоволеното си юношество, силно развалено от парите и властта, които те получават от родителите си.. И стигаме до още една баналност: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“. Понякога този абсурд, по силата на човешкия фактор и неговите не дотам добри умения да озапти амбиците си (практика да приложиш онази моментна власт, която ти е дала ситуацията, в която седиш на съдийската банка, в някой малък провинциален град), раждат откровени безумия. Като например - цитираните по-горе две присъди, които, за съжаление, в своята абсурдност не са самотни сред съдебните решения у нас. Фразата „с цялата строгост на закона“ очевидно се тълкува доста разнообразно от родните магистрати, та може би е уместно покрай другите „политически коректни“ и „в израз на добрите взаимоотношения с бизнеса“ нормотворчески промени на Наказателния кодекс, които предстоят, като превентивна мярка срещу последващи изявления, заявления, лични мнения, препоръки и предупреждения, да се въведат и някакви по-тесни граници, в които личността на родния съдия може да „твори“ присъди и решения. Все пак хубаво е с почуда да се гледат някакви други атракциони, на по-подходящи места, а не в съдебната зала. Ако, разбира се, това е удобно. Защото у нас законът преди всичко трябва да е удобен..някому, за нещо, който сега е на власт. Покрай нечие удобство по високите етажи, по ниските за кило кайма лежиш при строг режим, а за това, че си направил на кайма нечие крехко тяло си заминаваш вкъщи със „забележка“. И въпросът не спира само дотам, че промени в законодателството се правят, за да може нещата да се наредят според конкретния случай и така, както на някого в конкретния момент му харесва те да станат. Не опира и до това, че постфактум се криминализират деяния, вероятно защото се очаква нова, голяма вълна от такива, а това силно плаши някого... Нищо, че деянията сами по себе си трудно могат да минат за укорими.

По-проблемното е, че доверието към правораздавателната система у нас е не разклатено, то е отсъстващо. Ето, за тази криза трябваше да се разтревожи родната държавна администрация, тя е далеч по-опасна от банковата и значително по-малко концентрирана в частния сектор, да не кажа хич! Гражданите не подават сигнали за нарушения и престъпления (не само за такива, на които са станали свидетели, но и на такива, на които са жертва), защото знаят, че шансът да им се обърне внимание или, не дай си Боже, да има някакво развитие по тях, клони към нулата. Гражданите не се обръщат към съдебните институции за разрешаването на споровете си, защото знаят, че е много вероятно изобщо да не доживеят до съдебното разрешаване на спора просто защото човек не живее чак толкова дълго.

И стигаме до същината на проблема - саморазправата! Тя ще започне да расте лавинообразно, така ще решаваме проблемите си, така ще търсим възмездие, така ще постигаме справедливост. И функцията на правораздавателната система лека полека ще се изземва от съответните институции, ще стигнем до реализацията на поредната,   българска поговорка – „на вълка, затова вратът му е дебел, защото сам си върши работата“....  Просто защото инстинктивно ще търсим справедливост. Ако не се случва по каналния ред, ще намерим друг канал. Той обаче към момента е само един, нямаме много избор – трябва да се саморазправяме. Защото всяко действие трябва да има съответното противодействие. И това също е закон. На физиката. Него не можете да го измените така, както ви е угодно.