Don't speak!

Знаете ли, че Конституцията на РБ ни гарантира свободата на мисълта? Т.е. - на спокойствие можем да си мислим каквито си искаме гадости за околните, даже можем да замисляме някоя подлост или коварство... само мислено, разбира се. Очевидно това е един доста безсмислен конституционен текст, защото няма никаква практическа възможност някой да знае какво мисли друг, камо ли, ако не му изнася да вземе, че да го накаже за помислите му (именно от каквито санкции има за цел да ни предпази тази норма). Така че, да приемем, че абсурдното гарантиране на свободата на мисълта в Конституцията ни се е случило поради техническата нужда да се запълни някаква чисто графична празнота. 

Отиваме към далеч по интересен и по-актуален Конституционен текст -
Чл. 39 (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Ей, тука вече нагазваме в дълбоки, кални и миризливи води. Първо, от сега ви казвам, че действието на този текст спрямо вас е според зависи. На първо място зависи какво ви е мнението. Огромна е разликата дали ще изразявате и разпространаявате положително или отрицателно мнение. Второ много е важно за какво или кого смятате да го изразявате... Бъдете адски бдителни относно подборката на теми, лица и обекти, за които смятате да си изразявате мнението. На трето място - не е без значение и къде именно сте го изразили. Принципно, колкото по-малка е аудиторията, станала запозната с вашето мнение (чиято свобода е гарантирана от Конституцията), както и с изразяването му, толкова по-добре за вас. Като цяло - един съвет: ако смятате да изразявате отрицателно мнение за нещо пред аудитория по-широка от най-близкото ви обкръжение... по-добре: недейте.

Задоволете се с гарантираната ви от Основния закон свобода на мисълта и просто си изпсувайте наум, там каквато нередност сте забелязали и си продължете кротко с живота и битовите си проблеми. За да си нямате и по-сериозни... От практическо значение е да знаете, че свободата на мнението ви и свободното му изразяване започват да стават  толкова по-малки, за колкото по-малка обществена група се отнасят. И тук изобщо не се заблуждавайте, че някакво значение би имало това дали мнението ви е правилно или погрешно,  дали се базира на факти или не, дали става дума за едно много важно, предупредително и алармиращо мнение, което би могло да послужи за первенция на бъдещи, евентуални проблеми. Това никого не го интересува! Важното е - ако мнението ви е отрицателно, да не ви дава Господ да е свързано с някоя от многомилионните малцинствени групи, с каквито обществото ни е нацепено надлъж и нашир по всевъзможни принципи, да го запазите за себе си. Нека другите не узнават какво лошо мнение сте си създали за някои факти и обсотятелства, групички от обществото или отделни техни представители - без значение колко сте прави.

Всъщност, като се замисля, май това разцепление и създаването на трудно за възприятие и преброяване многообразие на малцинствени групи, има за цел, коварна цел, именно ограничаването свободата на мнението (до там, че сте свободни да си изградите само положително такова) и неговото разпространение чрез слово, печат, медии... Не дай Боже - слово, печат или медии! Така че не ги винете последните, че не са особено обективни - смеят ли! Разбира се, това че не сте представител на печата или медиите никак няма да ви спаси от законови репресии, ако имате негативно мнение и  неблагоразумието да го изречете на глас. Още по-зле, ако се намери кой да ви чуе.

С две думи - мерете си приказките. За неутрализирането на конституционната разпоредба за свобода на мнението и неговото изразяване, са създадени цяла плеяда закони и подзакончета, правилници, устройствени планове, скици, чертежи и каквото там се сетите. Само и само да има начин да ви се затвори устата, да не говорите неизгодни неща. Обаче може да си ги мислите - за компенсация. Радвайте се на това, малкото, докато все още можете... Там все още не са посегнали, вярвайте ми - само защото науката (засега) не е дала отговор как технически да се осъществи това посегателство.

Та, ето така, мили мои съграждани, се стига и до изкривяването и изопачаването на истината. То, докато си нагодиш свободата на мнението и словото според закона, така че да не търкаш наровете после и тя истината ехееейййй, заминала някъде... Въобще отношението ни към истината е много относително. Лошите, неприятни истини не е хубаво да се озвучават, изричат гласно, да се свеждат до знанието на обществото. Дори добре известните на обществото неприятни, грозни истини не е хубаво да се коментират на глас в светлината на своята отрицателност. Веднага ще се изнамери някоя особено дребна малцинствена група (нищо, че е с реално превишаваща броя на хлебарките в китайски ресторант численост), която ще се окаже основна причина за случването на неприятната, грозна истина и дотук сте! Вие вече не изразявате никакво мнение, вие не осъществявате конституционно гарантираното ви право на свободно слово. Не. Вие осъществявате състава на закононарушението - "реч на омраза". С две думи, за да ви улесня, да не се оплетете в мрежата на родната нормативна база, закрилна по отношение на икономически и социално по-слабите групи от населението, в които опре ли ножа до кокала се оказва, че попадат всички други, но не и вие самите, та ако забележите нещо нередно да се случва или си замълчете, или, за по-сигурно, изречете на висок глас: " Това е прекрасно!"