Актуално
Сиромасите не ходят на море

Костадин Костов | 15/07/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.


Имате нужда от презареждане? Батериите ви отказват…мечтаете за морския плаж, цаца и студена бира?! Разбира се…но за вас няма да има почивка тази година. Портмонето ви казва, че не сте се изморили достатъчно, за да отидете на ваканция. Весело лято! : )

Морето вече не е достъпно за повечето българи. Преди години то беше място за почивка за почти всички - от бедни до богати. Морските курорти бяха примамлива дестинация заради големия избор от цени, възможности и алтернативи. Сега не е така. Българското Черноморие се е превърнало в локация само за туристи и някои богати българи. На много места дори няма меню на български. Ако откриеш евтин хотел, от порядъка на 25/30/40 лева на вечер, то тогава всички останали пари ще отидат за храна. Цените дори в най-обикновените кръчми са като тези в елитните хотели на някоя европейска столица. Безкрайните строителни дейности, нашествието на чужденци и лошото обслужване превърнаха морето в дестинация табу - за обикновения българин. Той няма как да си позволи дори 5 дни на морския бряг, затова прекарва отпуската си у дома. В скучното ежедневие и улисан в проблемите на бита. Да, сиромасите не ходят на море…те си остават у дома!

Много трудно е да отидеш където и да било на нещо, наречено почивка. В България няма и нещо, наречено 13-та заплата. Обикновеният европеец получава тази заплата лятото, преди да излезе отпуска. Никой не го спира и никой не го кара да се чувства благодарен за нея. Това е негово право и той се възползва от него. Тук едвам получаваме и дванайсет заплати, камо ли нещо допълнително. В Европа имаш възможност да си починеш истински, осигурен си от работодателя и най-вече - имаш хилядите възможности, за да го направиш. Но да се върнем в България, където нещата стоят по различен начин.

Тук първо е особено трудно да излезеш отпуска. Повечето работодатели определят кога могат да те пуснат, за колко време (обикновено най-краткото възможно) и кога трябва да се върнеш. Щели да ти върнат дните, които ти остават в следващата година…или по-следващата. Никой никога не разбира. След много мъки, перипетии, молби, закани, пак молби, лъжи, че имаш резервация и всякакви подобни неща, най-сетне работодателят те пуска за така желаните, мечтани и бленувани 5 (пет) дни отпуск. Идва петък. Последният ти работен ден. Ти си тръгваш. Всичко е зад теб, като добавим и уикендите стават 9 (девет) почивни дни…къде си видял такъв лукс? Откъде този късмет…но после всичко си идва по местата!

Когато получаваш 500 лв. на месец- то те са разпределени и разчертани до последната стотинка. Много хора получават и по-малко от тези пари, затова те дори нямат право да четат за почивки, това е мираж за тях, затова няма да коментирам тяхното положение. С тези 500 лв. ти трябва да направиш сложна поредица от изчисления, с помощта на които да отделиш някаква сума Х, която да ти стигне, за така бленуваните 5 почивни дни. Никога един българин не може да си позволи повече почивни дни, по-скоро един обикновен българин не може да си позволи повече…някои българи си позволяват това удоволствие всеки петък, събота и неделя от месеца, но те…са или по-умни, или по-големи късметлии от нас.

С почивката не идва края на света, затова останалите 25 дни от месеца ти трябва да ядеш, да плащаш сметки и да се правиш, че живееш…т.е. всичко да продължи по старому. Затова бързо осъзнаваш, че каквито и сметки да правиш, нямаш как да отделиш сумата, която ще ти е нужна за едно море. По скромни изчисления това са около 600 лв. Спане (на най-обикновени, граничещи с мизерията условия), храна, път, други разходи. С тези 600 лв. ти си осигуряваш пет дни, в които само броиш колко си изхарчил, колко ти остават и не си почиваш, а по-скоро се натоварваш. Разбира се, малко трудно е да дадеш 600 лв. за почивка, когато изкарваш 500 лв. (и то в добрия случай).

И тази сума е за един човек. Колко души отиват сами на море? За едно обикновено, средностатистическо (любима моя дума) семейство от четири души - сумата става 2400 лв. Ако работят само майката и бащата и изкарват среден доход от хиляда и малко, те трябва да намерят още толкова, за да си позволят една българска почивка. Наскоро реших да попитам  мои приятели и роднини - дали могат да си позволят едно море. От десет човека само двама могат да си позволят, а от тях един ще отиде. Това значи, че от десет българи само един може да си почине, да види морето и наистина да усети отпуската си. Защото след нея започва още една година на ежедневен труд, ниско заплащане и безкрайни проблеми.

Разбира се, ако не може да намерите пари за море - винаги може да се доверите на бърз кредит. Там взимаш сумата за минути, връщаш я за месеци…а ако не я върнеш, някой ще те пребие, докато не си вземе и последната стотинка на дължима лихва. Тогава със сигурност ще запомниш тази почивка….

И ако все пак…по някаква случайност…се озовеш на морето, воден от аромата на пържена цаца и предвкусващ студената бира…ти откриваш нещо съвсем различно. Навсякъде чуваш чужда реч: руснаци, поляци, англичани, румънци и турци. Всеки един от тях е стократно пъти по-добре посрещнат и обслужен от теб. В ресторантите ги гледат с възторг, защото дават щедри бакшиши. В кръчмите знойни певици пеят само за тях. В дискотеките охраната не ги закача, когато се напиват до неузнаваемост, защото знае, че те са редовни клиенти и следващата година ще дойдат отново. Така се получава парадоксът, че един чужденец е много по-щастлив и отпочинал на нашето родно Черноморие от един българин. Естествено, един чужденец може и да си позволи цените по същото това родно Черноморие: салата от минимум 6.00 лв, минерална вода от 2 лв. и пържени картофи от 4.00 лв са само част от цените, които там са общоприети.

Големият или по-скоро огромен парадокс е и една ситуация, в която попадна един мой познат миналата година. В ресторант в Несебър нямали меню на български. Сервитьорката обяснила, че българи рядко влизали, защото цените били непосилни за тях, именно затова собствениците не си направили труда да напечатат меню на български. Тогава се изсмях на глас, когато чух тази история и си помислих…сигурно някой ден няма и да има хотели за българи, пак защото няма да могат да си ги позволят.

Да, почивката се превръща в мираж за обикновения българин. Той си остава си у дома, в апартамента.  Не отива никъде, защото не може да си го позволи. Дори на родното Черноморие. И на никого не му пука. За това, че българите не могат да си позволят дори пет дни, които да прекарат близо до морския бряг. Всеки говори за туризъм и привличане на чужди инвестиции, но не се интересува от това, че народът на една страна няма пари, за да живее в тази страна. Весело лято на всички, които могат да си позволят морето. А на останалите…усилете климатика, ако имате такъв и пийте една студена бира - у дома!

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари