Специален коментар
Българио, ..... заспала

Мария Маркова-Марчела | 24/07/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вчера пускам телевизора, за да видя как новините на БТВ разчупено отразяват оставката на правителството, но ги хващам по средата:  тъкмо един млад социалист, с червена тениска, на която пише нещо от рода на „Мая, ше те излижа цялата“, подарява на Манолова няколко червени рози, за да я поздрави, дето ще става председател на БСП. В кадър влиза и първата й дама с ангелското име, която е с огромни сенки под очите. Според мен не е щастлива. Навремето Станишев изглеждаше по-щастлива. ..

Винаги съм се чудила кои са по-нелепи и смешни: 18-годишните социалисти или 18-годишните костовисти... Винаги съм се чудила и какво стана с Емел Етем, Христо Бисеров, Джевдет Чакъров и Росен Владимиров. Чудила съм се също и защо Нешка си мисли, че Бареков и Цветелина Янева не са баджанаци. И така, докато се чудя, се преместих на новините по БНТ, които тъкмо започваха.

„Министър-председателят Пламен Орешарски подаде оставката на правителството в Народното събрание на република Движениезаправаисвободи“. Правилно ли чух? Не, разбира се. Навън пред парламента се лееше шампанско, сълзи от щастие. Давиебамайкатапроста, само куршуми не си лееха хората!  И „победа“ викаха... Ква победа? Победа на кого? Очевидно е, че това не е онази оставка, която искахме. Глас народен, кура ми Янко.

Но да оставим темата за окупаторите за малко по-късно. Ето други интересни факти, в които се зачетох, след като се наядох с новини :  Знаете ли, че златните рибки  помнят в продължение на три секунди. Охлювите пък имат синя кръв, а езика на жирафа е дълъг 12 см и с него той може да чисти ушите си. Също е интересно, че Доган е избиран за депутат във всички Народни събрания след 1990 г.

Друго, което ми се стори редно да спомена в този, по-малко безсмислен от всичко случващо се в страната ни, текст: в Кентъки е незаконно да носиш фунийка със сладолед в задния си джоб; в Илинойс пък има закон, който забранява това да пишкаш в устата на съседа си. В Луизиана е забранено да се прави секс с магарета на обществено място; в Аризона е забранено да имаш повече от два вибратора в дома си; в Русия Путин скоро забрани да се казва на децата, че гейовете съществуват; а пък Конституцията на България забранява съществуването на етнически партии. Пръц. Липсва ми Боби Турбото сега да каже: Ш`си праа квот си искам!

В този ред на мисли  връща ми се картинката от  едно прекрасно градче на име Ракитово, където бях на почивка. Почивам си до един басейн пълен с дечица. Стана време в един момент родителите им да ги изкарат от басейна, защото вече бяха посинели от студ. Зарадвах се, че ще успея да си дочета изречението от книгата, което започнах предишния ден, сутринта. По време на истеричните напъни на майките да изкарат децата си от пикливата и опръцкана вода, в която така и не посмях да влезна, опитах да сметна колко време ще ми е нужно да прочета цялата книга сред този непрестанен шум, звънлив от гадни дечица, но не успях.  Оказа се, че родителите на едното от децата го забравиха в басейна,  потънали в напрегната игра на белот  - сякаш не на този свят и неразбиращи изобщо нито кое време е, нито че тяхното дете е най-кресливото от всички. Особено пък им убягваше това, че аз трябва да чета книги, защото иначе бързо-бързо си ставам пак проста.

Остана малкия Гошко сам в басейна. Отстрани всички останали деца, завити в хавлии го наблюдаваха с нескрита завист и тиха възхита. Гошко започна да излиза от басейна, а след това шумно да прави „бомба“, скачайки обратно в него. Забележителното беше, че преди всеки от сто петдесет и двата си скока, Гошко успяваше да изкрещи с всичка сила: „Само аз скачам в басейна, защото съм пич и мога да си го позволя!“

Не знам как тогава Гошко успя да ми напомни за Доган, който не ходи на работа, защото го боли кура. Може би ше се окажа права в крайна сметка, че зад всяка много изнервяща и несправедлива ситуация стои по един малък Доган, а зад общата ни житейска картина си стои пак той – оригиналният,  големият, истинският Ахмед.  Държавата ни е една голяма камбанария, от която той на широко си клати ташаците.  А камбаната с всеки изминал ден бие все по на умряло. Клетите българи пък свикнали със звука от ташак, който се удря в метал, заети да маат карти на плажа или да льокат ракия пред телевизора, не виждат, че онова, което сами си го направиха, вече има златна рибка, която помни като слон, език, с който може да ни почисти всички и с посиняла от висене в басейна кръв. 

И така - докато Бойко има каре, Ники се прави, че е казал контра, Волен само държи картите, а  Моника на три ракии бие жена си вкъщи - Ахмед  е успял да направи  152 бомби и една лястовица в пикливата и опръцкана локва, в която живеем. Защото е пич и може да си го позволи. А майка му България е путка заспала, която винаги забравя да си обяви терцата.

Изводът: Кьорав карти не играе, приятели!

 

 



Други статии от този автор



Коментари