Специален коментар
Видима самозаплаха!

Албена Вулева | 25/07/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.


Трябва да ви кажа, че заплахите най-накрая дадоха резултат. Усещам, че вече, може би, започвам да изпитвам леекинко безпокойство. Все пак толкова заплахи бяха отправени напоследък...с елемент на изнудване и ултиматум. И щипка драматизъм, за да можем да изстискаме по една сълза или поне да ни се проточи сопола. Ето, цитирам: "Поставен съм на ръба на предела на изпитанието на човешката, психическа и физическа издръжливост.

Ако не получа подкрепа от българските медии, доброволно ще се оттегля от политиката....." Смятайте - доброволно... Еманация на извисеността на духа.... Това е човешката драма на Николай Бареков.

Веднага бих му оказала подкрепа, като представител на медия, през просълзените си очи, обаче има по-спешни случаи от медицински характер при това, за които трябва да се безпокоя по-напред: "Идвам от лекар, диабетът ми е в прединсултно състояние, кой ще ни плати безсънните нощи, кой ще ми плати, че ще мина на инсулин..." - страданията на Вежди Рашидов по безследно изчезналите му милиони... Сега кажете ми - инсулина ли да му плащам, милионите му ли да търся. При все, че човекът прояви известно разбиране и поне отложи самоубийството си (заплаха - в случай, че не му върнат парите) , че тогава сигурно и от въжето трябваше да го свалям. Но дали щях да успея овреме?! Ако, беше решил да се самоубива в понеделник - абсурд! Всеки понеделник бдя, да не стане най-лошото.

„Няма къде да отидем да живеем. Ще запалим децата в къщите!“ - допълвайки, че това ще стане именно в понеделник, а не някой друг ден от седмицата, заявили милиони роми от страната, чиито незаконни катуни по странно стечение на обстоятелствата попаднали под ударите на закона.

Та сега съм под голям стрес и напрежение, да определя за кое от изброените ме боли повече. Ако имах пенис сигурно бих го откъснала от премятане от левия в десния крачол на нервна почва. То направо дотам отидоха нещата с тия заплахи, условия и шантажи, че то моето стана по-тежко, от положението и на трите случая взети заедно! Като медия, като общество, като гражданин така ме трогнаха тия драми, тия страдания, тая толкова много мъка по тоя свят.... Ама, така са ме притиснали тези ултиматуми до стената, че ще взема и аз да се оттегля доброволно от политиката, нищо ,че нямам никакво участие в нея, ама ей така - предварително и ще се самозапаля във вторник, т.к. нямам деца, които да отнесат бензина и клечката вместо мен. А, може и да взема да предозирам с инсулин, за по-сигурно или напротив - да си експлантирам наличния от организма. Ей така ще направя, значи, ако не се решат проблемите на тия по-горе. Все пак това са едни разтърсващи човешки драми, заради които не сълзи - кръв трябва да пролеем, защото много ни бОли за тях!

Ако трябва да сме сериозни обаче, въпреки че не трябва, а и темата не позволява никакво сериозно отношение, гореизброените примери говорят за това, до каква степен е нереална самооценката на хората. Каква неадекватна представа за собствената стойност в и за обществото. Най-смешното и дори леко умилително в тези заплахи-ултиматуми е, че на практика, ако плашещите реализират заплахите си ( които на нас, обикновените граждани ни звучат по-скоро като примамливи обещания!), то ние само ще се радваме. Представяте ли си например - Бареков да излезе от политиката. Първо ще спрем да си задаваме измъчващия ни въпрос - как изобщо е попаднал там и второ-  колко резил пред чужденците ще ни спести!
Ако циганите наистина решат да палят децата си в понеделник - уверявам ви, към катуните им още от неделя ще се проточи нескончаема верига от хора, услужливо носещи им бензин и запалки...
За смъртта на Вежди Рашидов (от самубийство или инсулинов дефицит) какво да ви кажа... Сигурно някоя от грозните му статуетки ще прокапе с кървави сълзи, ще измести по мистика всички плачещи Мадони по света и ще привлече небивал туристически поток към страната ни.... И едва тогава ще има разумно обяснение как от изумително уродливото си творчество е успял да изкара цели 2.5 милиона...

Но да ви кажа - за циганите разбирам. Те са същества неуки, необразовани. Трудно им е да преценят съотношението на стойности между многобройните си деца и незаконни барачки. Затова и на тях съм донякъде склонна да повярвам - при това свърхпритежание на чавета няма да се поколебаят да палнат кибрита на едно-две, ей така, профилактично, за сплашване. Все пак винаги могат да си направят нови. Изумителното тук е, че при все ниският си интелект, на подсъзнателно равнище, циганите, в конкретната ситуация, проявяват завиден инстинкт, прозорливост и хитрост и играят по тънката струнка на нашата хуманност и чувствителност. Някак си, невзирая природната си умствена граничност, те правилно са усетили, че собствените им многомилионни деца в очите на обществото имат по-висока стойност, отколкото за тях лично. Та тук, само за проявения усет накъде да бият, мога да им отдам дължимото. Не че българинът, като общество няма с кеф да си изпече пържола върху жарта от подпалените циганчета, ама на институционално равнище, озарено от светлината и следено със зорко, хищно око на щъкащите, озверели от глад НПО-та, посветени на хуманността и друга циганообичлива дейност, на брой и обществена стойност конкуриращи се с циганите, децата им и техните катуни - номерът аха - и да мине.

Обаче двамата дейци от политическото пространство... Майсторите на артистичните изкуства - скулпторът и свирачът на дудук... Те пък къде са тръгнали и с кой акъл плашат кучето с кокал?! Колко нисък трябва да е този интелект, колко високо да е главозамайването, че да си въобразиш, че личните ти милиони и смехотворна политическа кариера могат да вълнуват още някого, освен теб самия? Това е примитивност, надхвърляща циганската в пъти, да си помислиш дори, че можеш да представляваш такова благо за обществото, че липсата ти ( и физическа, и политическа) да трогне някого! Честно да ви кажа...при цялото си негативно отношение към ромското население... в така изброените три, ултимативно поставени искания, най-малко сълзи от смях в очите ми проблясват от циганските!

 



Други статии от този автор



Коментари