Продадена!

Пазар за месо. Свежа непълнолетна мръвка.  Живо тегло - 50 килограма. Цена по договаряне. Това не е обява за свинско. Това е историята на продадената от майка си за невеста Теменужка. Едва навършила 15 тя e спазарена за сумата от 5000 лева. Родителите на бъдещия й „съпруг“ я виждат, харесват и си я заплащат. На цената на една кола на старо.

На пазара за булки скъпо струват хубавиците, девствениците и онези с чевръстите ръце. Добре дошли в Булгаристан, където жените са вещи и дори можеш да си ги вземеш на лизинг. Прибираш си я за вкъщи, тя ти чисти, готви ти, пере, обича те по заповед и разбира се – ражда деца. Отгледаната за търговия девойка има основното задължение да продължава рода. Колкото по-млада, толкова повече ромчета. Колкото повече момичета, толкова по-добре върви алъш-веришът, а и се множи котилото.  

В продължение на 5 години продадената Теменужка е слугиня в дома на мъжа си. В онзи цигански дом кажеш ли нещо на криво, ядеш бой. Така че слушаш и си вършиш домашните задължения. Теменужка изпълнила и основния дълг -  на бял свят се появил наследникът на младото семейство – Севдалин. Малко след това (2012 г.) мъжът на купената булка я намушква с нож и тя решава, че не може да живее повече така. От страх родът му да не отмъсти на семейството й не завежда дело срещу него. Но никога повече не се връща в циганската къща.    

Теменужка е джоревка. Има майка циганка и баща българин. Татко си обаче така и не е виждала. И има право да му се сърди, ако я беше взел да живее сред белите, животът й сигурно щеше да бъде друг. Спазарената някога вече знае, че не е стока и не харесва циганския живот, не иска да краде, не иска да ражда като кучка, иска образование, има мечти, работи прилично платена работа, живее на квартира, за която плаща сама с пари, изкарани с честен труд. Знае за интеграцията, иска да даде пример на момичетата като нея, да им каже, че имат право на избор, че никой няма право да ги продава, купува и малтретира. 

Теменужка се спаси, тя повече няма да живее с циганите, няма да бъде бита, нито мъжът й ще я намушква с нож, но какво ще стане със синът й…   

Севдалин вече е на 3 години и 8 месеца. Съдът решава съдбата му – да го остави в гетото, където той ще живее по законите на циганите или да му даде шанс да живее като нормално момче, отглеждано от самотната си майка, която дава мило и драго детето й да е добре. Да се научи да пише,  да чете,  да получи образование, да има равен старт с децата на 21 век.

На втора инстанция обаче БЪЛГАРСКИЯТ СЪД решава да присъди детето на ЦИГАНИТЕ, решава да го прати в гетото и осъжда Теменужка да плаща издръжка на мъжа, който едва не я уби. България явно има нужда от още едно ромче, което да направи поколение на поредната купена булка. България явно не иска да даде шанс на това дете да расте в по-добра среда, с любяща и грижовна майка. България има нужда от още един неграмотен циганин, който да забремени 2-3 момичета от махалата, та да се народят още 10-15 деца, които също ще са неграмотни и ще живеят с единствената цел да се размножават – срещу заплащане. Но все пак не се страхувайте за демографската криза,  не се знае колко от тези циганчета ще оцелеят, баща им като нищо да ги убие от бой някоя вечер, когато се прибере пиян.   

Разказваме тази история по молба на Теменужка. Тя не иска помощи, не иска издръжка, не проси пари, иска само да не види детето си в затвора. Това е всичко, което тя иска от държавата. Иска шанс. Просто иска бъдеще. Българско – за нея и Севдалин.

Тя каза нещо много простичко, което обаче я отличава коренно от обикновената българска циганка:
„От мига, в който той се роди, аз спрях да живея за себе си и започнах да живея за него.“ Край на цитата. Това в махалата няма да го чуете никога и от никого.