Актуално
Спешно отделение

Адриана Аврамова | 31/07/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 

Като дете много обичах сериала ‘‘Спешно отделение‘‘ . Нормално - Джордж Клуни и други красавци помагат на хора в беда, явяват се като спасители и накрая всичко завършва с happy end.

Години по-късно разбрах в каква заблуда съм живяла. Happy end… Ето затова обвинявам киното - създава погрешна представа за реалността и ‘‘щастливият край‘‘ в живота често или липсва, или е въпрос на голяма доза късмет.  

Пирогов, спешно отделение, някъде около 22:00 часа.
Налага ми се да придружа близък до така нареченото ‘‘спешно отделение‘‘ . Никога не съм влизала в Пирогов и не знам процедурата при спешните случаи. Още от вратата ни посрещат седнали сякаш са вкъщи пред телевизора санитари и охранители. Единият санитар ми казва да взема една количка, за да е по-удобно на пацианта. Метална количка, за която ми трябва шофьорска книжка и голяма сила да я преместя....

‘‘Аз съм най-бързата линейка‘‘- продължи санитаря и тръгна някъде с пациента.  Влязохме в някакъв кабинет, където трима доктори хапваха солетки и бирен фъстък и със страхотно спокойствие, без да си дават много зор, прегледаха набързо посетителя си.

‘‘Отидете да платите потребителската такса, после за рентген и пак се върнете тук, след това – ще видим‘‘- казва доктора и ни отпраща. Дотук добре.

Бутам металната количка към кабинета за рентген. Тази нощ в Пирогов изглежда спокойно. Докато се лутам из коридорите, санитарят – “бързата линейка”, отново се появи.  ‘‘Ще се оправите ли или да помагам ‘‘- чувам някъде зад гърба си. Брей, имало и човеци в този свят, колко мило от негова страна - мисля си аз ... наивница.

Спираме пред рентгена и ... чакаме. Няма никой друг. Отвътре някаква жена крещи истерично - ‘‘Спри, не така, повдигни се, не бе, ти луд ли си, не мога повече, късаш ми нервите, вдигай крака, другия ...писна ми от теб ...‘‘. След малко същата се появява на вратата и на висок глас казва – елате да си го приберете, скъса ми нервите. Полунеадекватен човек излиза от кабинета, очевидно не знае къде се намира, може би е паднал, наранил е главата си ... изглежда сякаш има сътресение, няма сили да каже каквото и да е ....

Въпросната жена излезе от кабинета и тръгна нанякъде, без да каже и дума на вече увеличаващия се брой пациенти, които чакаха за рентген. Тя ме впечатли- не носеше униформа, изглеждаше сякаш идва от коктейл. Къса, елегантна рокля на цветя, високи обувки и прилежно направени прическа и грим.

След 20 минути пред кабинета вече чакаха около 10-тина души, сред които и деца. Но жената, която трябваше да направи снимките  просто изчезна. Появи се след някакво време, видя опашката и пак тръгна нанякъде. Някой й каза, че вече чакат много хора, а тя се разкрещя по коридора: ‘‘Ами да чакат, аз какво да направя, ще чакат колкото трябва‘‘.
Няма човечност в тези хора. Безчувствените им  лица при вида на кръв и хора, умиращи от болки, не будят в тях дори съжаление ... само арогантност.

Колко спешно е Спешното, щом няма кой да ти направи рентгенова снимка 30 минути?
След малко отвориха съседния кабинет. Тръгнах към него - беше наш ред. Санитарят, известен като най-бързата линейка обаче побърза да вкара  едни от последните дошли. Какво става? Привидно техният случай не беше по-спешен. Ако трябваше да пускаме някого, то поне да бяха децата. След като пациентът с привилегии излезе, подаде на санитаря нещо в ръката. Пари.

Ето какво било, казах си аз, осъзнала колко наивно съм помислила, че санитарят е искал просто доброволно да ни помогне. Толкова е зле здравеопазването ни, че всеки се чуди как да изкара по някой друг лев. Мафия, изнудване  или просто опит да оцелееш - как се нарича това?

Схемата започва от долните етажи, а докато стигне до горните - колко трябва да се бръкне човек, за да разчита на спешната помощ в спешния център? Ако санитарят иска десет лева, за да предредиш останалите, колко ще поиска лекарят, за да ти направи операцията както трябва?

Докато мислех над всичко това, вече гневна и в очакване ‚‘‘най-бързата линейка‘‘ се появи отново при нас. ‘‘Много ще чакате, ще направя всичко възможно да ви вкарам сега... Е, после ще ме черпите нещо ...‘‘- казва той и още перди да понечя да му отговоря сме в рентгена.

10 лева, толкова струва да не чакаш за рентген в Пирогов. Страх ме е да попитам за другите услуги... Не искам и да разбирам. Срамно, гадно, алчно и най-вече – безпринципно и бездушно е да искаш пари от хора, отишли в Спешното .

В българската действителност няма Джордж Клуни, няма хубави санитарки, няма и човеци. Няма кой да ти подаде дори  ръка в Спешното и да ти пожелае бързо възстановяване. Единственото, което ще поискат от вас са пари. Затова се пазете. Гледайте как/къде стъпвате, внимавайте да не паднете, да не се  изгорите , пазете и децата си - за тях сигурно ценоразписът на предлаганите услуги е по-скъп.

Молете се за здравето си на Господ, за да не се налага да се молите пред кабинетите в Спешното. 

 

 



Други статии от този автор



Коментари