Актуално
Кой се страхува от едно момиче на 22?

Ева Истаткова | 02/08/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.


Това е история за едно момиче, една киногилдия и обществената слепота наоколо. Да, слепота към нормалното живеене и правилата. Казвам го без съмнения, защото 22-годишната Росица Караджова предизвика „скандал в българското кино” с подаването на жалба в Административния съд, за да докаже, че нещо не е наред с конкурс на Националния филмов център (НФЦ). Гръмки вестникарски заглавия заваляха: „22-годишна ни остави без кино”... Ако едно момиче на 22 може да ни остави без кино, представяте ли си докъде сме стигнали? До ръба.

Случилото се е съвсем простичко: Росица решава да кандидатства със свой сценарий на тазгодишната конкурсна сесия за финансиране от НФЦ. И се натъква на нарушения в процедурата. Няколко седмици преди да излязат резултатите за спечелилите конкурса, Росица подава жалба в различни институции, впоследствие и в съда. Има жалби и от други хора за същия този конкурс. Това отключва кутията на Пандора и наяве бликват обвинения в корупция, престъпване на закони и конфликт на интереси.

Като например: Георги Чолаков - директор на НФЦ, който разпределя милиони левове, имал продуцентска фирма, която кандидатсвала за същите тези милиони.... И още, и още особености на българския национален кино фронт.

Вследствие – Националният съвет за кино поиска анулиране на сесията и отстраняване на режисьора Евгений Михайлов (към онзи момент – председател на художествената комисия към НФЦ), който беше обвинен, че е преписал мотивите за оценка на филм от друг свой колега. А после съобщи на обществеността, че го е направил, защото нямал време. И подаде оставка.

Министърът на културата – Петър Стоянович НЕ анулира резултатите, обаче. Същевременно - подадените жалби в съда блокират финансирането и близо 7-те милинона за нови филми може и да не стигнат до получателите си... Което накара мнозина да се вбесят и да обвинят (кой знае защо точно нея) Росица, че съсипва бъдещето на българското кино. 

Росица не иска да се откаже от битката си, нищо, че това я заплашва може би никога да не получи и лев за свой проект от НФЦ.

И забележете – в цялата тази история не става дума за творчески конфликт. А за морален. За това, че едни кинодейци обвиняват едно 22-годишно момиче поради свободата й да каже – мисля, че нещо не е наред.
Да. Нещо наистина не е наред.
Тогава, когато смятаме за самоубийствено или грешно – уж най-обичайното търсене на равен шанс и права.
Тогава, когато едно момиче е обвинявано, че съсипва цял един кино свят.
Тогава, когато скандал възниква не от сблъсък на идеологии, а от сблъсък на финансови интереси.
Тогава, когато онези, най-духовните и свободни  по презумпция, викат срещу свободата да се осъмниш в статуквото.
И тогава, когато едно глухо момиче е принудено да се обяснява подобно грешник – защо е подало жалба за открита от нея нередност...

В крайна сметка, съдът ще се произнесе за фактите чрез събрани документи и доказателства. За това кой е крив и кой прав.
Но кое е онова, което може да докаже, че още не сме загубили нюха си за справедливото?
Кое е онова, което доказва, че  разбираме Волтер, когато казва – „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но, докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш!”.

Ето какво каза Росица за вас, читателите на Lentata.com:

Предполагахте ли, че Вашата жалба ще предизвика чак такъв скандал?
Не, не съм предполагала. Това просто е една жалба в Административен съд.

За първи път ли участвате в конкурс за финансиране на проект от НФЦ?
Да за първи, но не за последен.

Какво трябва да знаем за имената на – Евгений Михайлов, Геновева Димитрова, Юрий Дачев и Валентина Илкова?
Нарушенията на Евгени Михайлов и Геновева Димитрова са всеизвестни след преписването на 80-те оценъчни карти. Към това нямам какво да добавя. Валентина Илкова - на записа от заседанието на обсъждането на проектите, ясно показва, че не знае за съществуването на моя проект. Юрий Дачев – не е присъствал на заседанието на 19-и, което веднага го прави невалидно.

Как разбрахте, че има нарушения в процедурата на НФЦ?
Още през месец март - след публикуването на проектите, допуснати за участие, видях фирмата на Чолаков в списъка на участващите. Това ме изуми и веднага започнах да разследвам.

Вярно ли е, че след скандала с директора на НФЦ – Георги Чолаков сте  получили заплахи с ДАНС и обвинения, че обслужвате нечии интереси... Какви по-точно са обвиненията?
Да, вярно е. Обвинена съм в голяма конспирация срещу българското кино, за която конспирация съм подкрепена от американско лоби и интереси.

Как приемате твърденията на г-н Чолаков, че обслужвате американски интереси?
Не знаех, че изглеждам толкова силна в очите му. Той много се е филмирал. Голяма фантазия, това си е направо за написване на сценарий.

Защо решихте да водите тази битка?
Защото той наруши законите. Ако не се спазват законите, се нарушава моят равен старт. Тогава това означава, че нямам никакъв шанс.

Казвате, че в българското кино от години се дават пари „на наши хора”. Знаете ли за други нарушения и хора, които злоупотребяват?
Няма да коментирам, но това е всеизвестен факт.

Защо според Вас никой досега не е сигнализирал, не се е шумяло толкова?
Защото ще го очернят и сравнят със земята, така както се опитват да направят с мен.

Щяхте ли да го направите, ако Вашият проект беше спечелил?
Многократно повторих, че жалбите ми са седмици преди да излязат резултатите. Защо всички мислят, че обжалвам резултатите? Обжалвам нарушенията на НФЦ.

Знаете ли другите подадени жалби за този конкурс за какво са (и колко са)?
Да, знам кои са. Но не съм аз човекът, който трябва да ги оповести.

Имаше намеци, че едва ли не се опитвате да „се изкарате жертва” или дискриминирана заради глухотата. Какво казвате на хората, които си мислят, че го правите заради това?!
Казвам им, че ние глухите хора не сме проблем. Просто имаме различен начин на комуникация. Ако исках да спекулирам с това, щях да регистрирам фирмата си в Агенцията за хора с увреждания и да използвам всички права на инвалид. Но не съм го направила, за да избегна именно такива твърдения.

Как си обяснявате тази корупционна ситуация – защо дори сред хора на  културата се случва?
Когато става въпрос за много пари, хората се променят и забравят изкуството.

Оправдавате ли хората от киногилдията, които ви обвиниха, че заради Вас не могат да си вземат субсидията? Кои бяха те всъщност?
Не ги оправдавам, защото те знаят много добре за нарушенията. Но няма да слизам на ниво да цитирам имена.

Кой от киногилдията Ви подкрепи?
Вие сте журналист и четете пресата, може ли, аз да Ви задам този въпрос?... Кой?...

Казвате, че от киногилдията има обвинение...че сте млада. Това прилича на война между поколенията. Има ли я?
Не е война на поколения. Младостта не може да бъде порок или недостатък. Младостта навсякъде по света е предимство. Хората са устроени така, че когато са виновни и безпомощни, драпат със зъби и нокти. Според тях най-добрата защита еатаката.

Откъде намирате спокойствието да се борите за правата си, когато в България е неписано правило, че от това ще пострадате?
Така или иначе съм обречена да нямам шанс никога в НФЦ, защото нещата са точно такива, каквито са сега. Така че, ако не променя тези неща и шансът няма да дойде. Нямам какво да губя.

Какво Ви предстои оттук нататък? Как ще правите Вашите проекти?
Ще кандидатствам отново със същия проект в НФЦ, на 01.09, на следващата сесия.

Кои имена в киногилдията ни харесвате?
Много са. Но най-много обичам - Ники Илиев и Саня Борисова, Христо Шопов.

Любимите Ви филми? (и български, и световни)
Вчера, Време разделно, Деца забравени от бога.

И за финал - с какви чувства преминавате през тези скандали с българското кино и гилдията? Изводите и емоциите, които се появиха покрай това?
Почувствах се силна. Вече знам, че съм пораснала. По повод на всичко това искам да разкажа на хората една история: мечтата ми да стана актриса, да пиша и да се занимавам с кино, ме поведе към предаването „Байландо“ - предаване за сбъдване на мечти. Бях само едно 18-годишно момиче. Пътувайки в онези дни за София, за старта на предаването, не знаех пред какво предизвикателство се изправям. По време на предаването се запознах с много хора и зрители. Още тогава, голяма част от тях ме обикнаха, но не от съжаление, а заради това, че се боря и не се предавам. Въпреки че не спечелих, продължих борбата за моята мечта. Да, вярно е, че стигнах до финала, но загубих битката. Но, също така е вярно, че въпреки това, в нито един момент не възроптах, не протестирах, не пусках жалби и не се оплаквах. И знаете ли защо?... Защото там, в това шоу хората се бореха за мечти. Наградата беше в парично измерение и се даваше на победилата мечта. Момичето, което победи - Рада, мечтаеше да помогне на 11-членното си семейство и да спаси болната си от левкимия сестричка, която всъщност впоследствие почина – лека й пръст. Аз пък мечтаех да събера пари за така желаното от мен образование. Коренно различни мечти, нали?... Така и никой до ден днешен, не може да определи дали в последната вечер, на финала, аз съм танцувала по-добре, отколкото Рада е пяла. Защото песента и танцът са в различни измерения и не могат да бъдат съпоставяни. Мечтите ни обаче също бяха различни и именно тях хората трябваше да съпоставят и да преценят, кое бе по-важно - спасяването на едно момиче или образованието на друго. Разбира се, хората гласуваха и избраха. Борих се до край, стисках зъби, но накрая загубих и останах втора. На сутринта, след финала на шоуто се събудих и осъзнах, че съм се разделила с мечтата си да подсигуря средствата, необходими за образование. Осъзнах, че се връщам назад в „първи клас“ и започвам борбата за тази мечта отначало. Но нито за миг не се усъмних в избора на хората и в предимството на Рада. Защото когато фактите говорят и боговете мълчат. Тя ме победи достойно, без да ме обиди, без да ме засегне, победата й беше в следствие на много труд и борба – също като мен. Освен това, през всички три месеца и аз, и всички участници, бяхме поставени пред еднакви и равни условия. И до ден днешен съм приятелка с това момиче и в нито един момент не съм показала, че се съмнявам в нейната победа.

 



Други статии от този автор



Коментари