Специален коментар
Гадни ми, българино...

Албена Вулева | 15/08/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Нали знаете Стокхолмския синдром? Когато жертвата се привързва към похитителя си... И започва да й става дори симпатичен. А какво е това явление, когато жертвата става несимпатична на страничния наблюдател? Как се нарича положението, при което за изнасилената се казва - "сама си го е търсила"?! Защо казвам изнасилената? Защото обвиняването на жертвата, за това, че е станала жертва е характерно основно или поне най-често по отношение на жертви-жени, когато в случая е замесен по някакъв начин сексът.

Наскоро излезе информация, че порноактрисата Кристи Мак е била жестоко пребита от бившия си приятел американският ММА боец Джон Копенхейвър. Възмутена от този акт на насилие "поствам" новината в социалната мрежа и оставам по-удивена и от Кристи Мак след първото кроше. Вместо да завалят съчувствия и упреци към насилника се започва едно изчерпателно споменаване на всички съществуващи или направо измислени за случая синоними на определението за "лека жена", или да си го кажем направо - курва и пояснения, как това даже й било малко, можело и повече и точно така й се падало. Защото била "мастия"... По-интересното е , че коментари от този род се дават предимно от жени... Защо?! Защо зверският побой над порно-актриса, тотално непознат и чужд човек за коментиращите дами, се възприема като напълно заслужен от битата? Защо това не ги възмущава, а по-скоро им докарва приятен гъдел и усмивка "под мустак"? Прословутата женска злоба ли е това? Митичната завист ли, в която обвиняват и с която оправдават всьо и вся в България?!

Разбира се, започвам да човъркам и разпитвам... Липсата на съчувствие не ми дава мира. Особено липсата на вътреполовата подкрепа. Не се подкрепяме, като жени, нима ще излезе вярно това за мъжкото и женското приятелство? Не че Кристи Мак е нечия приятелка, но най-малкото е човешко същество....зверски пребито за - ей така. Излиза обаче, че "такива трябва да ги бият", "защото са лигли и изкарват извън кожа мъжете" и основно защото е порно-актриса... Демек какво? Потенциална заплаха за семейното огнище?! От екрана на ТВ или монитора на компютъра? Виждат в нея съперница, опасяват се от виртуалната, неперсонифицирана конкурентка, лишена от всякаква плът и материален израз, в битието си на порно-звезда?! Някакъв далечен, нереален, направо несъществуващ образ, докарващ физиологичен ефект у порно-потребителя - нечий съпруг изведнъж ни е по някаква странна логика враг, неприятен, желаем му злото? И затова е хубаво, че са я пребили, и така мъжО няма да я зяпа повече "тая мастия"?????

Да кажем, че с това се обяснява липсата на съчувствие към жертвата у жените, лицемерно завоалирано с обяснението, че "си показвала карантиите"...примерно... Или не полагала същите усилия за успех в живота, като нашите перфектни домакини, висшистки, които сами си завиват крушките в банята и забиват пирон в бетонната стена на панелката. Фалшив морал на фона на оправдаване на зверски побой. При побоя също наяве излизат карантиите....впрочем.

Да видим защо не я съжалиха мъжете – тези, които не я съжалиха, защото факт е, че повечето лица от мъжки пол проявиха правилната реакция на възмущение от грубото  физическо посегателство. Повечето...а, другите..да кажем, че не ме изненадаха.  Вездесъщата "мастия" отново влезе в употреба. Неаргументирано, но цинично и вулгарно. Освен това била тъпа... това все пак е нещо по-конкретно, хващам се за него. Защо решихте, че е тъпа? Защото иначе нямаше да е порно актриса! Българинът тотално изключва мотивации, като високо заплащане или просто хиперсексуалност, която разумно е осребрявана чрез участие в порно продукции, или немотията, безизсходицата, или простичкото - "така искам". Тук сме доста назад и надълбоко в Ориента.... Ами, ако сексуалната й амортизация беше същата, но без да е заснета на лента и вие не знаехте за нея, щеше ли да е пак тъпа според вас?! А ако се окаже високо интелигентна порноактриса, следва ли все пак да бъде размазана, като хлебарка по стената или тази съдба е приемлива само за тези кадри на порно индустрията, които не блестят със завиден ум? А може ли да пребием някого само защото е тъп, без да е порно-звезда?! Не че това не ми се иска и на мен....ежедневно..., но се сдържам...едва се сдържам...

С две думи - голяма част от обществото има склонност да съди или оправдава даден акт или проява не според неговите характеристики, а според личността на участниците в действието. По дифолт, когато има жена и секс на едно място, то говорим непременно за някаква лоша жена. Просто горката жена няма никакъв шанс да се измъкне чиста и неопетнена от такова стечение на обстоятелствата. Затова и изнасилените обикновено не подават сигнали в полицията, дори не си признават пред близки и познати, мълчат и страдат, преживяват затворени в себе си с години, ако не и доживот - сигурни са, че ако не друго, то поне обществото ще ги осъди, че "са си го заслужили", "сами са си го търсили", "ами да не е ходила с къса пола", "ами да не е излизала вечер по дискотеки". Да не дава Господ да е бита и насилена от бившия си - "ами кой я е карал да излиза с такъв", "не го ли е знаела какъв е ", "изневерявала му е ", " кой знае какво е направила", "тровила му е нервите"...

А после ревем защо българският съд не осъжда за престъпления! Господи, та ние дори морално не можем да осъдим някого за посегателство! Ние търсим вината в жертвата, чоплим си я из под ноктите! Напълно нормално приемаме , че човек с определена професия може да бъде пребит при условията на по-малка виновност на извършителя, отколкото човек с друга професия. И това обстоятелство, професията, е достатъчно оправдание, за да опростим и приемем без капка възмущение физическа саморазправа с някого, който е по-слаб, който е жена! Защото порно-актрисата е неморална "мастия", а ние сме много морални, правим секс два пъти в месеца в мисионерска поза, скрити под чаршафа, но изобщо не ни е извън рамките, че някакъв боец е размазал мутрата на бившето си гадже! Това не е в разрез с морала ни!

Следва друг случай, роден, по-разбираем за нашето ежедневие и културно-битови особености. 24-годишна жена от страната отива да подработва лятото на морето. Шефът й -  дърт мераклия почва да я закача и притеснява, сексуално. Тя отказва, напуска работа, опитва се да си вземе заплатата, той я пребива. Възмутително? Нееее!
"Ама, тя защо не си е тръгнала веднага?", " Трябвало е да го предвиди!", "Аз ако бях на нейно място..." и т.н… От девет кладенеца вода, но не и удивлението - как изобщо е възможно подобно нещо?! Това, оказва се, е нещото, което ние трябва да имаме предвид,  винаги, когато се наемаме на работа. Ние, оказва се - не можем, като бели хора, в бяла държава да си осъществяваме правото на свободен пазар на труда, а трябва, като гърмяни зайци, да се озъртаме и проучваме работодателя или най-малкото - да се опасяваме (и предвидим!), че е най-вероятно нещо да не бъде наред и да си тръгнем наебани, набити и без трудовото си възнаграждение. Това, "понеже правосъдната ни система не работи". Трябвало да си имаме едно наум, винаги и постоянно! И не е важно дали това е факт или не е, дали е вярно или не е, важното е, че част от обществото ни наистина живее с тази представа и с тази нагласа! Че това е ежедневие, случва се и няма нищо изненадващо, ако се случи - свиквайте, така да се каже.

Е, как в такова общество, където все още се намират представители с такъв ход на мисълта, може да се надяваме, че ще зафункционират някакви държавни органи с понятие що е то справедливо, редно и нередно, наказуемо или укоримо. Заслужили ли сме ние да имаме работещо правосъдие, респектиращи органи на реда, след като сме склонни да се примирим с положението, че сами сме си виновни, че не сме били бдителни и сме се докарали дотам, че да станем обект на престъпление. Нашето общество е крайно толерантно към положения, в които органите, които трябва да са бдителни - не са такива, а стоварват грижите за опазването си върху самите граждани - потенциални жертви. Част от обществото не очаква страха от наказание да действа като възпиращ ефект връху извършителя, напротив - у редица граждани съществува примирение с липсата на адекватно наказание или изобщо, каквото и да било наказание!

Отделно от това, оказва се далеч не всяко престъпно посегателство обществото намира за укоримо! Оказва се, обществото ни категоризира жертвите по някакви свои вътрешни, взаимоотричащи се и нелогични по своята същност морални категории и изнамира начини да вмени във вина на самата жертва положението и на жертва. И забележете, тук разгледах само два признака, по които жертвата е изкарана "сама си е виновна" за случилото й се - професия и непредвидливост... А какво ли още се крие из дълбините на съзнанието на българина?!

А нека не забравяме, че именно един такъв българин, един от нас/вас е и съдията зад съдийската банка, и полицаят в униформата, и чиновникът, и държавникът. Как беше? "Всеки народ си заслужава управниците"?
Не, ще префразирам - всеки народ заслужава съдбата си.

 



Други статии от този автор



Коментари