Актуално
Липсва.ком

Симона Милкова | 17/08/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Как в нашата скапана държава България не могат да намерят един човек вече втора седмица, където и да е той. Как само един полицай се занимава със случая при условие, че може да поиска хора и да направят по-мащабно претърсване. Как може да пиша до 1000 медии и никой да не отрази случая, никой да не желае да помогне. Как трябва ние сами да претърсваме града и парковете, а полицията да не прави нищо. Просто не знам какво да правя вече… Ето го и нашият случай. Моля ви, обърнете внимание на това как полицията търси изчезнал човек, как нямат необходимите правомощия и как не вършат нищо още в първите часове, а камо ли по нататък. Става въпрос за брат ми, 18-и ден няма никаква следа от него. Той не е човек, който би зарязал всичко и да отиде някъде без да се обади. Работи в една фирма вече 18 години, от работа се прибира вкъщи, не дължи пари на никого, няма лоша компания.“
Това е писмото, което получихме от Деница Желева, нейното семейство се е принудило да води собствено разследване след изчезването на брат й, тъй като полицията не го смята за толкова важен, та да вложи сериозен ресурс в издирването му. 

Той се казва Росен Живков Ралев, на 38 години, живее сам, в собствен апартамент, не е женен, има още 3 сестри и 1 брат. Семейството му е от Димитровград. Трите сестри вече са омъжени, а по-малкият брат живее в Пловдив. Росен работи във фирма за прахово боядисване. Един ден си тръгва от работа и от тогава следите му се губят. Разговаряме с Деница, най-голяма от сестрите в семейството.

Кога изчезна брат ти?
Във вторник / 29.07 / е видян да си тръгва от работа, около 17:30, едно момче твърди, че го е видял в центъра след това, но не е сигурен накъде е тръгнал, бил е сам. В сряда към обяд ние разбрахме, че го няма, защото неговата шефка е звъннала на леля ми, да пита какво става и защо Росен не е отишъл на работа. Ние така разбрахме, че го няма. Започнахме да му звъним, телефонът му даваше свободно, в последствие беше изключен или му е паднала батерията. Леля ми и майка ми отидоха в полицията с молбата да отидем в дома на брат ми и да разбием вратата, да видим дали е там, дали не му е станало зле, нещо да му се е случило. Полицията им отказа, защото можели да предприемат действия чак след 24 часа от изчезването му. В сряда вечерта леля ми, братовчед ми и майка ми са отишли до апартамента му и са видели, че него го няма и вкъщи. Нямало е никаква следа, че ще пътува някъде, нито пък, че някой е влизал у тях, зарядното на телефона му е било там, чашата чай, от която е пил. Това много ни притесни, защото той нямаше много приятели, да кажеш, примерно, някаква лоша компания, да са отишли да са препили някъде,  не дължеше пари на никого, имаше само един кредит, от който оставаха 1000 лева, но той си го погасяваше стриктно. Просто няма причина да изчезне. В четвъртък сутринта аз и  майка ми отидохме в полицията и го обявихме за издирване. От тогава до сега всеки ден ходим в полицията, но останахме с впечатление, че полицаите дори не са претърсили района добре, пуснахме и във Фейсбук зов за помощ, ако някой го  виждал, да се обади. След няколко дни поисках разпечатка от локацията на телефона му, но полицаите ми отказаха, тъй като нямало извършено престъпление, а как знаеха… Казаха ми, че съдията нямало да разреши.

Даваха ли ви някаква информация докъде е стигнало разследването, по какво работят?
Нито ни казват по какво работят, нито за какво се съмняват. На следващия четвъртък ни казаха, че ще поискат разпечатка от телефонната компания, за да видят с кого е говорил, от фирмата ми казаха, че той последно е говорил на 25-и с шефката си и това е, за входящите обаждания нищо не се знае. Относно локацията от телефона му ми казаха, че няма кой да се занимава. Само един човек се занимава със случая на брат ми. Полицаите казват, че не знаели къде да го търсят, тъй като той нямал много познати и просто следите му се губели. Полицаите влязоха в дома му чак на четвъртия-петия ден. Дори ни накараха нас да влезем, за да видим дали е там нотариалния  акт от апартамента му. В един момент ние самите започнахме да претърсваме града без съдействието на полицаите. Не можем да седим и да чакаме. На десетия ден взеха косми от апартамента му и четката му за зъби. Казаха ми, че това е стандартна процедура и че нищо повече не могат да ми кажат. Само ме питаха как е с водата, дали може да плува, дали обича да ходи сам в парка. И ме предупредиха да съм готова, ако трябва да се ходи на разпознаване.  Не подадоха сигнал дори до медиите, за да разпространят снимката му в новините,  ние сами си пуснахме новината.

Твоята версия, какво мислиш, че се е случило с брат ти?
Няма го вече 18 дни, може би е отвлечен или го е блъснала кола и някой го е скрил. По неофициална информация чух, че се работи по версията самоубийство. Когато питах полицаите какво мислят, разбрах, че те самите нямат никаква версия. Много сме притеснени, опитваме се да направим нещо, но няма никакъв резултат.

Ти допускаш ли, че брат ти може да се е самоубил?
Не, дори имам чувството, че го няма в града. Няма причина да се самоубие, оставаха му само 1000 лева да доизплати апартамента си, просто няма защо да се самоубие. Мисля, че действията на полицията са неадекватни и бавни. Трябваше да действат на момента. Разбирам, че не е само нашият случай, но ни се струва, че се работи изключително разточително.  Дори да е самоубийство, те трябва веднага да претърсят навсякъде. Ето например - случаят с Валя, медиите гръмнаха, явно когато човек изчезне в София или в по-голям град всички разбират, а ако изчезне тук – нищо.

Брат ти имаше ли си проблеми с някого, някой, който да иска да му отмъсти за нещо, врагове?
Не, той беше много скромен, нямаше много приятели, обичаше да си слуша музика, да си стои вкъщи, в последно време няколко пъти ни отказа да се видим, но той по принцип си е по-затворен и прекарва доста време сам.

Беше ли депресиран?
Не, месец преди да изчезне беше на гости на другата ми сестра и се е държал съвсем нормално. Нито е оставил писмо на някого. Нито нищо.

А все пак нямаше ли приятели, с които да се вижда, социални контакти?
Ами не, виждаше се с колеги, с нас, с децата, по празниците бяхме заедно.

Самотен ли беше, да не е имал някакво заболяване, за което да не знаете?
Това само той си го знае, може би да. Но това нещо си идваше от самия него, не че някой го е изолирал. Той си е срамежлив, може би и затова си нямаше приятелка. Последната му приятелка беше преди много време.  Никоя не е водил при нас, да ни запознае, нито по празниците, нито сме чували за някоя. Относно другото. Не е бил болен. Нито има документи в тях от изследвания, нищо такова. Ние не вярваме, че се е самоубил. Нека ако някой го види, да сигнализира в полицията. Брат ми е висок е 1.75 м, със светло кестенява коса, с кафяви очи, леко плешив. Най-вероятно е бил облечен с къси дънкови панталони и по джапанки.

За финал нещо, което искаш да кажеш на органите на реда?
Моля ги да се задействат. Знам, че за тях това е само бройка, но той е част от нашето семейство и ни е страшно тъжно. Ако някой има каквато и да е информация, моля да се обърне към нас. Не знам вие как бихте реагирали на тази ситуация, но аз разбирам, че в България дори и да имаш някакъв шанс, няма кой да те търси.  С две думи - просто нищо не правят и разчитат ние да им вършим работата.

 

 



Други статии от този автор



Коментари