Актуално
Сексът и градът е виновен за всичко

Радост Петрова | 19/08/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Мисля, че съвсем скоро осъзнах какво (освен мъжете) разрушава психиката на съвременната жена. Разбрах какво я прави толкова истерична, неадекватна, искаща и в същото време нищо-недаваща фръцла, която има малко понятие от света наоколо и чака всичко наготово.

Оказа се, че „нещото” не е едно, а е съвкупност от няколко ежедневно обграждащи ни фактора. Три са и не знам кой трябва да е на първо, кой – на трето място, защото обхващат различни аспекти на гореспоменатото явление.

Да започнем хронологично – „Сексът и градът”. Сериалът, който от 98-ма година насам кара жените по целия свят да подражават и о-бо-жа-ват главната героиния Кари. Която при по-обстоен преглед виждаме, че не притежава кой знае какви качества. Тя е застаряваща курва, преспала с половин Ню Йорк (население към 2013 г. – 8 405 837 души), която в същото време представя себе си за последната романтичка в Голямата ябълка. Всяка седмица излиза с нов мъж, за когото веднага твърди, че може би е единственият, че би могла да се влюби… Вглеждайки се по-дълбоко виждаме обаче, че всяко едно от завоеванията й е със завидно материално положение. Като случайно или не – най-големият паралия сред всички тях, Mr. Big (Тузара), се оказва и най-голямата й любов.

Добре, да оставим за малко меркантилното у Кари. Да погледнем останалата част от поведението й. Тя по цял ден не прави нищо. Мисли единствено за обувки и мъже, пуши цигари, пие кафе с още по-обърканите си приятелки и яде в най-скъпите заведения в Ню Йорк. Не е имало сцена, в която тя готви. За шест сезона не я видяхме адекватно да се е грижила за нещо. На два пъти изпада в почти пълен банкрут. Даже не веднъж заявява гордо: „Единственото успешно нещо, което съм правила в кухня, е кочина. И няколко малки пожара.”

За Бога! Тя е на 40 години, няма деца, не може да готви, да си следи финансите, дори не изглежда добре. Ако поне едно пиле не може да изпече, шансовете й за сгоден брак отиват от 0 на -0. Понякога наистина съм се чудила тая Кари освен секс 40 и кусур години друго правила ли е? И как е оцеляла?

Но във външния свят изглежда, че жените не се замислят толкова върху героинията. Те тайничко или явничко искат да бъдат като нея, да говорят като нея, да изглеждат като нея. И понеже малко същества на земята изобщо биха могли да докарат кривата походка на Сара Джесика Паркър, още по-малко могат да си позволят нов чифт Dolce&Gabbana всяка седмица, та… обикновените женски се примиряват само с притежанието на курволък и претенции.

Това ни докара „Сексът и градът” за 16те си години излъчване. Няколко поколения жени, които вярват, че могат съвсем спокойно да станат на 40, дори 50 години без да имат деца, без да могат нищо, като дори не им трябва да са първи красавици. Ето тук искам да разочаровам много от тях. Напротив, трябва ви да имате деца, защото това е голяма част от смисъла на живота. И то преди да станете на 100 години, за да ги отгледате нормално. Трябва ви и да можете да готвите, защото така се оцелява. Да можете да се оправяте сами в тоя свят, сиреч да си намерите работа. Трябва ви, защото един ден ще срещнете мъж и той няма да иска да си вземе принцеса, а жена, която да го подкрепя, да му помага, да бъде силна. Мъжът няма да е с вас, за да ви купува обувки и рокли. А и вие по презумпция не би следвало да сте с него за това. Той ще иска партньор, съмишленик. Ще търси у вас смисъл, когато сам не може да го види, изстискан от турболенцията на 21ви век.

Не. Вместо това на практика имаме, както вече казах, няколко поколения жени, които вярват в своите претенции. Вярват, че някой от някъде е длъжен да им купи Dolce&Gabbana. Вярват, че някой ще върви след трътлестите им задници. Е, няма да стане. Освен ако не сте Мис Свят. А тя за щастие е само една.

И така… не ни стигна боготворенето на „Сексът и градът”от безмозъчното болшинство, ами от 2004 година планетката ни беше залята с помийната яма Facebook. Там същите тия жени намират допир една с друга, подкрепят се, виждат, че не са сами, дават си сили. Това води до още по-нарастващата им убеденост, че са на прав път към своя собствен Тузар.

В социалната мрежа от години вече се подмятат със стотици хиляди харесвания малоумните статуси от типа на:

„Ако е лесно, не е интересно.”

”Много пъти слагах запетая там, където трябваше да сложа точка. „

„Той си тръгва, когато най-много го желаеш и се връща, когато си започнала да го забравяш.”

„Ако един мъж е мил, красив и внимателен, не е от голямо значение какъв точно е цветът на Ferrari-то му…”

„Успял мъж е този, който може да задоволи всички желания на една жена. Успяла жена е тази, която може да си намери такъв мъж.”

Накратко – като си тъпа овца и видиш във Facebook, че не си само ти, ще решиш, че всъщност не си тъпа овца. Затова обвинявам тая социална мрежа (и може би Интернет като цяло) – тя свърза немислещите хора помежду им, направи ги по-силни и самоуверени. От това по-лошо няма.

Бедствията вървят по три. Дори бих казала, че те са съвсем естествено продължение едно на друго. След като въпросната съвременна жена е била облъчена от „Сексът и градът”, после наученото е било затвърдено във Facebook, идва 2011 година. Годината, в която излиза британската и най-безумна от всички книги „50 нюанса сиво”. Тя е просто черешката на тортата. Няма да се повтарям с обяснения на понятието BDSM, погледнете материалът за напляскванията и ще се заровите надълбоко и приятно във въпроса (BDSM – еnJoy). По случая с нюансите искам само да предупредя, че това е роман, описващ насилие, а не BDSM секс. В секса всичко се прави за удоволствие, дори по-грубата игра. Книгата е просто един лош роман, на който не трябва да се обръща толкова внимание, защото не носи еротично съдържание, а такова на насилие. Тълкуването му като нещо близко до BDSM е дори обидно за нормалните хора, които практикуват този вид секс съвсем безопасно и с абсолютна форма на наслаждение.

Вече е 2014 година. Съвременната жена е объркана психически до неузнаваемост, щото е изгледала всички сезони на „Сексът и градът” поне три пъти, влиза във Facebook ежедневно и още тайничко нощем си препрочита оная глава от „50 нюанса сиво”, която мечтае един ден да осъществи със своя Тузар. Съвременната жена обаче не знае, че най-доброто, до което може да се докопа с това си поведение и желания е работохолик-истерик, с когото да не се разбира и който при повече късмет да я бие само докато правят секс (като по-често прекалява) и тя да не знае дали всъщност й харесва.

Има няколко неща, които особено много не понасям на тоя свят. Това са: предвидимите сценарии, зле написаните книги, глупавите хора и мъжете, които не могат да разговарят с жени. След тая статия мисля, че мъжете излизат от списъка по технически причини и разбирам не само защо не могат, ами и защо не искат да говорят.

Затова от „Сексът и градът” ще е най-добре да остане само сексът. Чистият, натурален секс, към който при повече въображение бихте могли да си добавите и BDSM, и каквото си поискате, стига да ви носи удоволствие.

И кой знае – може би пък така ще прочистим замъглените женски мозъци и те задоволени ще тръгнат да се развиват, да градят… Да направят себе си и живота си приятно местенце за съпруг, а и дечица. :)

 



Други статии от този автор



Коментари