Другата мафия – Болниците

Когато споменем думата мафия всеки се сеща за три неща – наркотици, проституция и Дон Корлеоне.
Малко по-различно е при нас – в България. Има още една мафия, прикриваща се под общото название Болница. Мафия, за която повечето хора дори не предполагат,че съществува. Но тя е тук и когато се наложи „да ти одерат кожата”, за да те излекуват, сам се досещаш, че има нещо нередно, нещо, което само тук, при нас е така.

Това е една реална история за човек от провинцията, който до вчера беше здрав като бик, ходеше на работа, при това тежка и физическа и нищо му нямаше, а днес – вече десети ден е в болница и го тъпчат с успокоителни.

Всичко започна на 04.08, когато в една софийска болница отидохме на т.нар. преглед.
Пред кабинета нямаше много хора – само 2-3 човека. Докторът дойде към 9:00, не поздрави, не обърна внимание на никого. Влезе в кабинета намръщен и затръшна вратата. След около 15 минути отвори вратата и със събрани вежди попита кой е пръв. Когато дойде нашият ред, на крак ни обясни набързо, че се налага незабавна операция, защото пациентът имал доброкачествен тумор. Като за начало трябваше да платим 40 лева за нещо си, след това 320 лева за ядрено-магнитен резонанс, защото нямали лимит и не бил плануван и още 86,56 лева за контраст. Тук искам да вметна, че споменатото лице е здравно осигурено. След като направихме ядрено-магнитния резонанс, този така отзивчив лекар ни съобщи, че операцията била напълно безплатна, но трябва да платим 2100 лева за консумативи и още 900 за екип.
Е, хубава работа...пък и безплатна. Или да платим, или да си тръгваме - така ни отзова лекарят... В такъв момент обаче не гледаш парата, а душата. Даваш всичко, за да спасиш любимите хора. Наложи се да се прибера до вкъщи и да взема всички спестявания на родителите ми, за да заплатим „безплатната” операция.

Всичко беше уговорено, плануваният ден щеше да е сряда. Рано сутринта ни казаха да идем да пием кафе и да дойдем пред отделението чак след 14:00 часа. Тогава щяло да има резултати. С мама не мръднахме от там и знаете ли какво се случи? Операция нямало, защото пациентът вдигнал кръвно – 250... Питам се аз с такова кръвно възможно ли е да оцелееш? И най-наглото беше, че до 14:00  никой не ни каза абсолютно нищо. Всеки един лекар от отделението минаваше и нагло се подхилкваше под мустак. Чак следобед една от сестрите ни каза, че операция нямало и никой не знае къде е докторът. Едни казваха, че си е тръгнал, други - че не знаят къде е, трети – че бил в операция. До края на деня не го видяхме, защото колкото и грозно да звучи – беше избягал.
А! Болният ли – о, бяха го захвърлили като куче в болничната стая и никой не го наглеждаше... Добре де, нали имал горна граница 250 и едвам го спасили...
Къде е смисълът? Искам да вметна, че майка ми е медицинско лице и след като ни позволиха да влезем, за да го видим , тя се погрижи за него...

Днес, ден вторник, 10 дни след като платихме – операция няма, дават му успокоителни, за да спи. По цял ден да спи. Сега е планувана за четвъртък, но май и тогава няма да има, защото днес пък агрегат бил изгорял и всички операции се отлагали. Е, да ... Поискаха още 100 лева за екип и как да не ги дадеш, когато животът ти е в ръцете им. Вероятно не само аз, но и много други хора като мен се питат – такова ли трябва да е здравеопазването в България, такова ли трябва да е отношението на лекарите (не на всички, но на повечето) - нагло, арогантно, алчно?