ВИДЕО
Поклон пред Валери Петров (ВИДЕО)

Мартин Карбовски | 27/08/2014

Ние се сетихме за него, когато беше жив. През 2011-та.

Но и тогава беше късно.

Стоеше сам, сгушен в книжната си стая, все едно книгите го бяха изпили, а той с радост им бе дал себе си. Прочете ми няколко свои стихотворения. Не искаше да дава интервю. Но все пак  отговори на въпросите ми.

Беше го страх. Не точно страх. Беше недоверчив. Това, което изпитва всеки от нас, когато среща хора наоколо. Не искаше да говори. Това, което не иска всеки – всеки, който може да мисли наоколо. Не искаше да се цапа. Това, което не иска всеки, който осъзнава цялото нещо наоколо. Нещо, което не може да се нарече чисто.

Даде ми свои напечатани страници. Нови стихове. Пазя ги. Без патетика. Само история.

Трябва да знаете едно – той не искаше да бъде мода.

Той си беше вечен още тогава.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари