Актуално
За казармата от една блондинка

Адриана Аврамова | 04/09/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Нека започна така : На 21 съм. Жена съм. И съм руса.

Това е лирическо отклонение, за да подсиля хейта ви, който ще последва след тази статия…

Една блондинка ще ви говори за КАЗАРМАТА. Кофти, нали ? Ама все някой трябва да го направи.

Какво знае една ‘‘ руса пикла‘‘, както ще ме наречете, за казармата ?

Честно  казано не много. Но като се замисля - вероятно повече от днешните мамини с(в)инчета, които дори не са се интересували от някогашната военна служба. Така де -едно време момчетата искаха да са войници, кефеха се на  пушки, пистолети... синьото им беше любим цвят. Сега ...

Е сега си падат по розовите шорти, обезкосмените ръце и селфитата.

За Казармата...

Та, за казармата - дядовците ми починаха твърде млади, за да могат да ми разкажат какво е било по тяхно време. Но пък на мен е интересно и съм събирала мнения на хора, минали през този ‘‘ад‘‘. Чувала съм много истории за казармата. Къде хубави, къде лоши. И винаги съм си обяснявала идеята на казармата по следния начин – вид изпитание за младите ‘‘ жребчета‘‘, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един истински мъж.

И знаете ли - точно така е. Има голяма разлика между мъжа, минал през казарма и днешните момченца,  които са обличали военна униформа само за Пейнтбол и са стреляли с пушка само пред компютъра на някоя игра.

България има спешна нужда от мъже с главно М, но как да стане, като вместо с военно обучение, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без  казарма.

Едни се оплакват и до ден днешен пазят лоши спомени от военната си служба, други казват : ‘‘ беше хубаво ‘‘ . От коя група ще си - вероятно е зависело от добрата адаптация на младите войници.  Или, както един познат ми каза : ‘‘ трябваше да бъдеш иновативен и адаптивен, за да не те мачкат, а да си отгоре....и, за да ти е добре там.‘‘

Някой казват, че казармата е била като чистилище, други ... че са се научили на много неща там и трябва да я има. Какво всъщност се е случвало във военните поделения знаят само тези, които са били там. Ние можем само да разказваме техните истории:

Ранно ставане, ранно лягане, точно определено време за хранене. Ядеш, каквото има-ако не - не ядеш изобщо. Ако си гладен и храната не стига, защото по-старите вече са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки - единствените неща, останали на войниците от свижданията с роднините.

Наказания. Заслужени или не е друг въпрос. При неизпълнение на дадена задача, едно от честите наказания е било чистене на пода в кенефите с четка за зъби... Звучи доста зле, но всъщност казват, че тази работа се вършела за два часа и после си почиваш, докато другите ги юркали навън. Та някои направо са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност - нали ви казах!

Гадни условия, мизерия, много хора в една стая. Казармата е била изпитание за младите момчета, или ‘‘ жребчета‘‘, нещо като проверка – кой ще издържи, кой е най-силният?

Здрава дисциплина, учене, физически упражнения  и много практическа работа. Мъжете минали през казарма могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги защити от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.

Много хора - много мнения, но всички, които попитах - ‘‘На какво ви научи казармата ?‘‘ , отговарят - ‘‘ на дисциплина и самостоятелност.‘‘

А това е нещото, което липсва на днешния мъж.

От една блондинка ...

Една от най-големите  глупости на демокрацията е отмяната на задължителната казарма. Казарма трябва да има. Задължителна. Ако не две години, то поне 6 месеца, или дори 3. Но момчетата след 12-ти клас трябва да ги хващат и да ги научат как да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява  в най-тежките условия. Как се  издържа на студ и глад без мрънкане в името на някоя кауза. И най-вече - как да се пуснат от дългите поли на мама.

Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя доста по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита вече във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и поведение на малки курви с много претенции.

Защото ВИЕ сте на път да погубите българския мъж!

Трябва да се научите да бъдете мъже...поне наполовина истински, колкото са били бащите и дядовците ни.

 



Други статии от този автор



Коментари