Специален коментар
Оставете Криско на мира!

Албена Вулева | 05/09/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Хора, остарявайте по-адекватно, моля ви се! Сега заради вашето "тежко" остаряване ще трябва да пиша за Криско. А, знаете ли през къде ми е за Криско?

Обаче, ако прочета още един литературен анализ на текста на дуета му с Мария Илиева ще се "самообеся безкрайно"...

Позиви за същото у мен пораждат и дузината циркулиращи есета с елементи на размисъл, преизпълнени с дълбоко укорителни разсъждения на тема - пропилян ли е животът на 30 годишните или да, ако нямат към този момент поне 5-годишен стаж в гладенето на мъжки чорапи и от двете страни (вътрешна и външна) - за жените; и три работи, три коли, три семейни апартамента, три вили - за мъжете.

Върха на лайното при досадното остаряване, разбира се, си остават неувяхващите  морално-осъдителни заключения, че "младото поколение" (днешното!) е лишено от всякакви ценности, защото излиза по дискотеки и актуални заведения, ходи (или поне иска да хода) на море на Слънчака (проклет да е тоя Криско - той измисли това наименование за курорта!), носи си новите дрехи (има или иска да има силиконови импланти - О, Боже, каква покрава! ) и се забавлява по нощните клубове с флиртове с противоположния пол (а, можеше да е с представители от същия!). Вместо да си седи по пижама у дома и да чете биографията на Цола Драгойчева. Примерно...

Слушайте сега какво. Ако вас ви е споходило чувството, че сте навлезли в третата възраст и ви е замирисало на пръст, плетени чорапи или компот, то давайте си ясен отчет, че това далеч не важи за абсолютно всички останали. Ако вие сте на 30+, 40+ или още по-натам, то другите тепърва са чукнали 16! Животът тепърва е пред тях. Вратата е широко отворена за приключения и искат да се гмурнат в живота рязко, смело и с желание да покорят света - нека! Те са на прага на един дълъг и тежък път, затова, айде, моля ви се, оставете ги поне в началото да им е приповдигнато и весело. Защото после определено няма да е така, както виждате по тъжното и недоволно СЕБЕ СИ. И, ако сега пропуснат да вкусят от изкушенията на днешния ден, то ще се превърнат в същите свадливи, навъсени, старомодни хора на средна възраст, за които времето е спряло в деня на сватбата им (Господи какъв късмет, не сте останали "непоискани") и считат абитуриентската си рокля за модерна и днес (да, ама не - четете модни списания, докато ви правят студено къдрене в кварталния салон).

Това, че вие не разбирате актуалните моменти на съвремието, защото се адаптирате към промените във вкусовете бавно, го оставете да бъде ваш личен проблем, а не го вменявайте в проблем на младите или другите. На първо време се обърнете към вашите 16-18 и потънали в мили спомени по отдавна загубената младост, оставете хората също да си изградят такива ! И осъзнайте, че не всеки вижда щастието в остъкления балкон на панелката. Нито счита присъствието на шкембест съпруг или мустаката съпруга на протрития диван до вас за някакво ваше постижение. Особено, ако е на 16-18-20 и... Повярвайте, по-скоро предизвиквате съжаление и презрение. Не бих казала и, че е тотално незаслужено...

По-кротко и с разбиране, за това, че целите и ценностите с времето се менят. Животът не се е хербаризирал в 1975-та.

И оставете, за Бога, тоя Криско на мира! Не, аз сериозно не мога да разбера в България други песни и изпълнители няма ли?! И защо на това Криско му е  стоварена върху крехките плещи цялата тежка отговорност за изграждането на ценностна система у подрастващите? И защо именно той трябва да пее на чист, литературен български за подвизите на Хвърковата чета?!

Какви са тия нескончаеми последователи на Панталей Зарев, които улисани в морализаторстване са пропуснали да направят лека отлика, така една незначителна, от личността на изпълнителите до лирическите "аз" във въпросния текст...Тая клета Мария Илиева я пращате да се мята и гъзи непрестанно, с все обвиненията за възрастта, теглото и хореографските и умения + ниски морални устои!

Без да се вдява, че това е просто изпълнителка на текста, който надали е посветен, камо ли вдъхновен, лично от нейната особа.

Ама, за нивото на интелекта у заядливия нашенец може да се пише много и все лоши работи. Докато учебниците по история променят съдържанието си със скоростта на картинките в ротативка, цяла България се тресе от възмущение за съдържанието и артикулирането му в някакъв вече остарял хип-хоп хит...

Абее, я се отпуснете малко, поемете въздух и вземете упражнете остроумието си (а, то има нужда от тренировки!) с литературен анализ на текста на хита на рок-група Контрол от миналия век (така любим вам), озаглавен, на чист, литературен български - " Леле, како"...

Ето един куплет, изпълнен със съдържание, под звуците, на който вероятно вие сте "куфели", освен, разбира се, ако не сте били задръстеняци изначално (което най-вероятно е точно така...

 

Леле како цигара мангара тактика,

као башно евалата дашно.

Леле како цигара мангара тактика

као башно евалата дашно.

Oф оф оф оооф

мамамамамамааа

оф оф оф оооф

еййй....

 

Сега, две думи за артикулацията и дикцията...

При положение, че " по телевизора" ми говорят на "паЛза", Уеко, хУеб, Убразувание, химикаУ и т.н., то сигурно подобен "сленг" е допустим в някакво шибано рап-парче, което дори вече не е модерно. Или нямаше да бъде, ако бяхте насочили "перото" си най-сетне и към други музикални произведения...

Относно посланието на текста, искам най-любезно да помоля присъствалите на живо на фестивала Уудсток (всичките му издания) да възприемат споменаването на  марихуаната или там, каквито други наркотични вещества разпознават в текста, като просто една " художествена измислица" за нуждите на римата и творческите търсения...

Че, ако почнем дълбоко да ровим във възпяването на субстанции, влияещи на съзнанието, неусетно може да стигнем и до Ботев и неговото незабравимо: "Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя..."

Така че, по-полека с въздържанието...нали...

Пак призовавам - оставете творците на съвремието да го отразяват реално в творчеството си. Ако така нареченото "младо поколение"(биологично или духом) има своята суб-култура, модни течения в облекло, нрави или поведение - съвсем в реда на нормата е те да стават обект на творческо третиране - в песни, сериали, литература.

Излишно е да мрънкате и да ставате свърхморални с появата на първите бръчки. Само, защото сте качили 30 кила и сте остарели с 30 години и заради целулита вече не можете да носите минижуп, а косата ви вече е твърде рядка за екстеншъни...

Освен това, всеки период си има своите популярни лица. Вие не сте длъжни да потребявате продукта им (Маргарита Хранова все още издава), както и представителите на " новите попълнения" в живота не са длъжни да изкупят дискографията на Стефка Берова! Тя цялата е ваша!

Апелирам - остарявайте в крак с времето, а ако не можете, то се тътрете отзад, но тихо! И никога, никога не забравяйте, колкото огледалото и ежедневието ви да ви говорят друго, че и вие някога, все някога, сте били голи, нахални и млади.

А, ако не сте - или наваксайте, или си трайте, както се казва тактично премълчете това позорно обстоятелство. Не се превръщайте в сърдити старчета, ползвайте си чушкопека със здраве и в добро настроение! 

Така домашната ви лютеница ще стане много по-вкусна...

Аман или Амин! Все тая.

 



Други статии от този автор



Коментари