Актуално
Спрете да убивате децата ни!

Костадин Костов | 12/09/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Не мога да повярвам, че за втори път пиша по тази тема. Не искам да го правя. Не искам да живея в подобна държава. Но го правя и пиша - дори и от малката трибуна, която ми дава този текст. Пиша до убийците на нашето бъдеще. Да, помните ме. Обръщах се към вас и преди няколко месеца. Да, за Паоло. До тези, които го убиха. До човека, който в момента е под домашен арест. Сега се обръщам към един друг убиец. И към всички бъдеще такива - Спрете да убивате децата ни!

Шофьор премазал малката Красимира в бургаско село. Направил го докато тя била в нейната бебешка количка. На тротоара. Пред погледа на родителите й. Направил го граничен полицай, човек, който се е заклел да защитава хората, а не да ги убива. Пиян бил…. Да, това е поредният черен сценарий, който се случил в един обикновен ден, в един обикновен български град. Поредният човешки живот си е отишъл още преди да е започнал. Някой го е отнел, без да има право. Нагло. Жестоко. Без жал и срам. И ние сме му позволили…

Сигурно сме единствената страна, в която обществото се моли на своите мъчители. Моли ги да спрат да го правят…да спрат да убиват. Молим се да сме живи! Или да не сме…ако живеем така.

Много хора си спомниха днес за Паоло. Сигурно го бяха забравили. Отново пометен. Отнесен от някой, който е бил прекалено забързан, за да се замисли. Да, Паоло го няма. Красимира също. Отидоха си без да могат да се борят. Без да отидат на училище, да се влюбят или просто да живеят. Направиха го защото живеят в България. Тя им отне това право.

Случаят на Паоло не промени нищо. Убиецът си е у дома. Родителите на детето вече нямат дом, защото домът е там, където си щастлив - а те едва ли ще бъдат някога отново щастливи. Сега пък полицаи започнаха да газят децата ни. Дори се обадил на свои колеги, за да ги моли за помощ. Ял кисело мляко, за да намали алкохола в кръвта му. Защо? Защо го правиш, драги полицай? Има някой горе, който гледа и вижда всичко. И въпреки че първото правило на журналистиката е безпристрастността, аз не мога да бъда безпристрастен. Не мога и не искам.

Моля се за справедливост, но не я виждам. Не се и задава.

Този текст е посветен на всички шофьори. На тези, които взимат книжка срещу 300 лева. И на онези, които я изкарват по нормалния начин. На онези, които се наливат до опиянение в дискотеката и после се качват на мощните си коли. Карат бързо и никога не поглеждат назад... или напред. На всички онези, които не са убедени, че могат да карат, но въпреки това го правят. По незнайна причина. Да, точно вие - спрете да убивате децата ни. Спрете да газите хората, които обичаме и после да бягате. Не пийте, когато се качвате в коли. Не пийте, когато отговаряте не само за себе си. Не пийте, когато децата ни са наблизо. Не пийте, защото вие също имате деца!

Но така е, когато живеем в страна, в която всичко е реклама и беззаконие. Когато няма ефективни присъди за никого: убийци, изнасилвачи, психари и психопати. Идват избори. По всички медии текат различни реклами. Победа, победа…крещят различни кандидати. Какво е победата - питам аз - един прост и обикновен българин. Победата е да убият твоето дете ли? Победа ли е убиецът да се измъкне? Победа ли е да оставиш някой сирак или да отнемеш най-милото му? Победа ли е да унищожиш един човешки живот и да си заминеш. С 200… и много газ.

Няма да гласувам за вас - политици. Няма да имате моя мизерен и жалък вот. Докато събираме децата си с черни чували, прегазени като бездомни кучета по черните павета - няма да имате моят глас. Няма да гласувам за едни невидими убийци. Няма да гласувам за личности, които нищо не правят за обществото, което управляват. Аз не искам да гласувам за нито един от вас. Докато не видя промяната. Докато не постигна победата да живея на място, където мога да видя децата си пораснали….и най-вече - живи и здрави.  

И Красимира няма да гласува за вас. Както и Паоло…няма ги. Дано наистина има Бог и дано наистина той се окаже най-големият съдник. Дано той да гласува.

Аз няма да го направя. Няма за кого.

Поклон пред децата, които не заслужаваха тази съдба и тези управници!

 

 



Други статии от този автор



Коментари