Как Лорд Самърсби откри аналния секс

Как Лорд Самърсби откри аналния секс
19-09-2014г.
121
Мария Маркова-Марчела


Вчера присъствах на петчасова лекция за рекламата, по време на която думата „облъчвам“ беше употребена безброй пъти, а Гошо, Пешо, Тони, Мони и Петя през цялото време ги наричаха „целева група“. След като се прибрах и пуснах телевизора, преяла с теория, реших да проверя на практика каква е рекламната обстановка в Родината.
Изгледах всички реклами, които се въртят в ефира, припомних си и разни стари. Ако наистина е вярно, че ние сме това, което „ядем“, то обобщаващият образ на българите според това какви са нуждите му е повече от ужасяващ. Много по-неприятен например в сравнение с представата, която рекламата създава за кренвиршите. Ето вижте: 

Българите имат мазна коса, много пърхот, износени стави, кървящи венци, кофти кожа и жълти зъби. Имат гъбички по ноктите и смърдящи крака, проблеми с простатата и ерекцията, простодушни са, потни, с пъпки и черни точки по лицето, космати, задължително със сецнат кръст, ядат предимно кренвирши, още живеят с майка си и всяка вечер са с подут от газове корем.
Когато нямат запек, имат разстройство. Винаги носят бира, ракия, шпеков салам или голяма разфасовка прах за пране в чантата си. Тресе ги ужасен предменструален синдром, който обикновено прелива в обилен месечен цикъл. Любители са на маргарина и други силни усещания от рода на това да скачат с парашут, когато са с диария.
Българите често имат халюцинации, постоянно са болни и бедни, а от чувството им за хумор направо ти се досира. И, да, разбира се – всички са овъртолени в изключително изгодни заеми и ипотечни кредити, които всеки момент заплашват да ги довършат.
Кренвиршът, за разлика от българите, е голям свежар, ухае изкусително, обича пикантните шеги и е душата на компанията, а за приятелите си ще мине и през огън. 

Ако се опитате да откриете десетте разлики между това, което сме и това, което ядем, имате шанс да разберете, че наистина има нещо сбъркано. Само че не толкова в общия ни образ, колкото в дефиницията на кренвирша. Като събирателен образ на пазара, разбира се.
Защото вече ние сме това, което пазарът предлага. Освен всичко сме и начинът, по който ни го предлага. И крехката ни цивилизована същност вече не може да живее без него и извън него. 
Както дислектиците не правят секс, а кекс, така и ние не сме „истинско месо“, а „кренвирши“. 
Проблемите на дислектиците обаче често водят околните до неправилни дефиниции като умствено заболяване, болест, мързел, нисък коефициент на интелигентност. Може би проблемът с неправилното изписване и назоваване на нуждите на обикновените хора води до същите неправилни дефиниции? Да, ама не. 

Пълно е с хора, които чакат на онази, която скача с парашут и разстройство хапчето да не й подейства, парашутът да не й се отвори, да стане мазало и поне да се посмеем малко, преди тя да се разпльока на земята. А след това да ходим да изтеглим кредит, чийто дъх да достигне и правнуците ни. Обикновеният българин е жаден единствено за зрелища и всичко, от което се нуждае го има в изобилие. Всички внушения намират благодатна почва у нас и все повече затъпяват и без това профанизираното население.

Вчера, докато умирах от скука и яд, че на места продължава да се толерира повече зубренето, отколкото мисленето, лекторката ни попита дали знаем какво е Аида. Аз измрънках, че Аида е опера от Верди. Тя измрънка, че AIDA е най-старата рекламна формула в света. Тя била изведена от Елмър Луис през 1896 година в САЩ. Формулата показва пътя, по който рекламата трябва да води потребителите, за се стигне до покупка. А именно – да привлечеш вниманието на хората, да предизвикаш интереса им, да събудиш желание у тях, а те оттам нататък да действат по твоя план. AIDA - Attention, Interest, Desire, Action. „Запишете си го, защото ще го има на изпита“, натърти тя накрая.
Записах си прилежно, че пътят, по който рекламата води потребителите, трябва да е пълен със сирени, които да ни привличат с песните си, след което да ни завлекат към дъното, където да бъдем оглозгани до кокал. Записах си и че в света, в който Аида отдавна не е опера, е нормално да властва кренвиршът. Нормално е и в битката за евтини лимони да няма място за съжаление. Подчертах си и че основната цел на комерсиалното общество, в което живеем сега, е да ни направи щастливи идиоти. И единственият смислен въпрос е - харесва ли ни това? Защото, ако ни харесва, нататък е лесно. Ако ли пък не - идва трудното. Защото в борбата с лайняните процеси, винаги има много изцапани. А не виждам в този момент нещо по-лайняно от това как рекламите ни изкарват идиоти, след което ние доказваме, че е точно така. 
С осакатено въображение, дресирано съзнание, бедни, боси и голи, няма как да не се подхлъзнем, както лорд Самърсби, обаче за лош късмет - да си паднем на кура и вместо танца, да открием аналния секс. 
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.