Актуално
Писмо до крадците на Ботев

Ева Истаткова | 20/09/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Здравейте, скъпи крадци!

Скъпи, защото на нацията й излиза скъпо вашият вероломен грабеж, извършен тази седмица в музея на Ботев в Калофер.

Пиша ви тук, защото не знам кои сте и къде сте, нито дали можете да четете, но, ако случайно, това писмо все пак стигне до вас, искам да ви питам няколко неща.

 

Знаехте ли?

Знаехте ли, скъпи крадци, че улицата на Националния музей „Христо Ботев”, когато настане вечер, е тъмна, понеже общината гаси лампите от икономии?

Понеже, ако сте знаели, това значи, че съвсем нарочно сте се промъкнали в тъмата, докато музеят на Ботев не работи, за да влезете взлом насред светини. За ваша информация – това е богохулно. Предателско. И доста глупаво.

Какво ще правите?

Какво ще правите, скъпи крадци, със запалката, настолния часовник, броеницата с 18 кехлибарени зърна, сабята и ордена „Св. Александър” – първа степен? Защото, ако по някаква причина не знаете ценността на тези вещи, то е редно да ви уведомя, че те са много, ама много скъпи за всички нас. И, колкото и пари да ви платят, те няма да стигнат да изкупят греха ви. Най-доброто, което може да ви се случи е да ви изсъхнат ръцете. Но, поне ще сте получили заслуженото.

Защо?

Защо, скъпи крадци, разбихте витрините на сол? Дали нямаше някакъв по-елегантен начин да поругаете Националния музей на един от най-великите гении на България – Христо Ботев. Проверете го в уикипедия, ако можете да боравите с Интернет.

Кой?

Знаете ли, скъпи крадци, кой е написал това:

 

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

 

Приличате на хора (силно казано, де), които не знаят, затова ще ви кажа – написал го е човекът, в чийто музей сте нахлули неканени и чийто брат – генерал Кирил Ботев сте оставили без сабя и орден.

 

Чувствате ли?

Чувствате ли, скъпи крадци, как сабята, която сте ни отнели на всички нас, останалите все още с акъла си българи, как ви прорязва ранички по телата. Множество малки ранички, които никога няма да зараснат. Така, както не зараства националното предателство никога.

 

Страх ли ви е?

Страх ли ви е, скъпи крадци? Че утре ние може би ще разберем имената ви...

И ще ви презрем. Ако сме достатъчно смели, ще ви закачим на калоферския мегдан да седите там за назидание, да ви показват на децата – какви не бива да стават, когато пораснат. Или ви е страх, че няма да разберем кои сте, но вие ще вземете мръсните си пари, дадени ви от Дявол с човешки ръце и един ден ще се задавите от чашата скъпо питие, което ще можете да си купите с новите пари?

Ще се задавите от глътката, а никой няма да се задави от мъка по вас.

 

И последен въпрос – спите ли?

 

Спите ли, скъпи крадци? Спите ли спокойно? Ама от ония сладък сън, „мъртвешки", за който поетът Христо Ботев, чийто дом след смъртта обрахте, е написал – „нито надежда от сън мъртвешки - да можеш свестен човек събуди”!

 

Пропиляхте, скъпи крадци, шанса си да се събудите и да се превърнете в хора. Може би, нямаше да сте идеални. Може би дори нямаше да бъдете кой знае колко свестни. Но от мен да знаете - по-добре да си човек, отколкото нищо.

 

Хайде, носете поздрави на другарите ви в Ада. (все пак, ако има нещо сигурно в тоя живот е фактът, че ще отидете именно там).

И приятно безсъние!

Защото безсмъртието е само за великите. Като Ботев.

 

P.S.

Моля, любезните читатели да разпространят това писмо, написано с надеждата, че все някога ще стигне до своите най-скъпи читатели – крадците на Ботев.

 



Други статии от този автор



Коментари