Актуално
Яйца по тази безумна държава…

Костадин Костов | 30/09/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Онзи ден на голяма спирка на градския транспорт попаднах на една покъртителна гледка. Възрастен човек продаваше своето минало на парапета пред подлеза. На импровизираната сергия имаше: три чифта дамски, носени обувки, няколко препрочитани книги, сувенири, ножове и различни други предмети. Този човек продаваше историята на своя живот. Моментите от своето съществуване. Продаваше ги, за да си купи хляб. Той нямаше касов апарат, нямаше регистрирана фирма и със сигурност не беше крупен търговец. Той продаваше своята мъка. И колко голяма е тя, за да го принуди, да продаде де що има в дома си…

Преди дни един човек замери една институция с яйца. Един мъж се опитваше да се противопостави на едно покачване, което граничи с лудостта. Много хора определиха този човек за луд, подкупен или защитаващ свои интереси. Но той защитаваше именно интересите на един цял народ. След дни неговият опит ще остане просто поредното много гледано клипче в социалните мрежи. Но въпреки това, той заслужава аплодисменти.

Защото няма как гражданите на най-бедната държава в ЕС да бъдат задушавани от различни монополисти. От хора, привлечени от собствения си интерес. Преди избори ни обещават всичко, 2% увеличение на това, 4% повишаване на пенсии, по-добри лечебни заведения, повече сигурност. След изборите всеки обвинява някой друг за грешки, направени от трети. Грешки, които се отразяват на мен и на вас.

И ако народът можеше да си позволи да купи яйца, които да хвърля по всеки, който заслужава - би го направил!

Затова аз хвърлям първото виртуално яйце по българските политици и монополисти. Защото не мога да си позволя да хвърля реални яйца. Хвърлям го по безумната държава, която взима безумни решения, обричайки на глад един отдавна гладен народ.

Един народ, който си позволява 5 яйца месечно. Един хляб за два дни. И едно преоценено месо - веднъж в седмицата. Не искаме техните мизерни, жалки 2% увеличение. Тези 5 лева няма да оправят нашето съществуване. Те ще бъдат просто поредният опит за хвърляне на прах в нашите прашни вече очи. Не искам и да вярвам на обещания, които дори не звучат красиво. Обещания, казани от едни и същи личности, сменили партията си или просто променили името й.

Откъде нашите баби и дядовци ще отделят пари за по-скъп ток. Те без това сега стоят на студено: с празни хладилници и празни портмонета. Откъде се предполага, че те ще намерят тези пари, които някакви регулатори са определили. От никъде…но ако не плащат този ток, те трябва да стоят на тъмно. Да живеят на тъмно и да се правят, че съществуват. Да нямат достойни старини, а такива обречени на студ и вечно поскъпващо живуркане.

Но народът търпи.

Понякога се намира някой, който да каже това, което всички мислят. Да се опълчи срещу тези горе и да намери сили да се изправи насреща им. Да хвърли едно-две яйца по тях и да си замине - в своя студен дом.
Защото рано или късно ние се примиряваме.

Примиряваме се да даваме пари за храна, която е толкова скъпа. Да плащаме консумативи, които са скандално високи. Да получаваме смешни заплати и да нямаме сили да се засмеем, просто защото нищо не е смешно.

Но докога?
Докога ще търпим поскъпването на мизерните си животи?

А вчера българската реалност ме срещна и с друг човек. Жена беше изкарала на импровизирана сергия три чифта дамско бельо за продан. Само три, защото не е могла да намери повече. Седеше в ужасния студ и се молеше да изкара някакви 5 лева, с които да си купи храна. Каква е тази държава, в която продаваш всичко, което намериш, за да оцелееш и да съществуваш. Каква е тази държава, на която не й пука, откъде имаш пари, а само иска повече от теб. Да ни даде тя! Да даде на хората, които живеят по улиците или в бараки, които наричат свой дом. А не само да се прави, че помага на някого. Не, вие уважаеми, не помагате на никого. Докато хората продават своя живот- вие ги ограбвате, взимате им и последната капка достойнство и накрая ги гледате безизразно, докато умират просейки.

Докато един народ ви замерва с яйца - вие не помагате.

Докато хората се самозапалват - ужасени от ужасния си живот- нещата не са нормални.

Хвърлям яйца по тази безумна, безумна държава…принуждаваща ни да живеем по един безумно безумен начин!

 



Други статии от този автор



Коментари