Актуално
Господ ни наказа

Адриана Аврамова | 03/10/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.


3-ти Октомври 2014г.
Днес е ден на  национален траур за жертвите от взрива в предприятието за производство на боеприпаси край село Горни Лом.
Днес е ден на траур, защото 15 души загинаха нелепо, а причините и все още са неясни.
Днес е ден на траур, защото никой не си мръдна пръста с часове да влезе в предприятието, остатъците от него, и да види дали няма някой оцелял. Нали някои хора това работят?
Днес е ден на траур и той наистина е национален. Защото една нация погреба сънародниците си, някъде далеч в един ров в Горни Лом, понеже беше заета да отдава почест на  Роналдо.
Днес е ден ден на траур. Поредният. Господ ни наказа. За пореден път тази година.

15 души загинаха в Горни Лом. Това днес е тема на всяка новинарска емисия, всяко предаване, вестник, всяка медия. Така ще бъде още няколко дни. После ще забравим, както забравихме за жертвите от Аспарухово преди няколко месеца. Такива сме ние. Помним само числа... бройки. 15 души загинаха в Горни Лом, 13 в Аспарухово. Цифри, това остава от тези хора.

Едно и също се повтаря след всяка трагедия. Медиите търсят близките на пострадалите, за да имат еклскузивния материал със скърбящ човек. Хиляди репортажи, хиляди предавания, уж за да демонстрират загриженост, а всъщност изглеждат като поредната борба за рейтинг. Нечовешка и безчувствена.

Политиците. Мълчаха докато свърши мача. После се обадиха. По принцип в такива моменти тях ги няма по презумпция, но сега се появиха. Сякаш да подсетят, че идват избори. Решиха да отменят предизборните си концерти и да пратят хора да помагат в Горни Лом. Яхнаха трагедията така, както се опитаха да яхнат и протестите. А служебният премиер - той вече е абдикирал. Дотолкова, че часове след взрива не знаеше още нищо. Или не искаше да знае. Презинтът - и неговата дума не се чу.
Колкото до нас, сънародниците на бройката 15. На нас ни е все тая ... трагедиите станаха толкова много, че вече дори не ни правят впечатление. Напротив, сякаш дори започват да ни натоварват и дразнят. И ние вървим по стъпките на хората, за които на 5-и ще гласуваме.

Но зарежете това.
15.  Това е бройката, която се тиража, но почти никъде не се спомена кои са загиналите. Тези хора имена нямат ли или вече не е важно? 

Емил Митков, Емил Илиев, Валери Цокин, Иван Георгиев, Венера Георгиева, Милка Ангелова, Мирослав Чернев, Михаил Илиев ,Пламен Петков, Цветан Михайлов, Румен Ръбин, Петко Иванов, Петър Попов, Красимир Георгиев,  Христо Борисов.

Това са хората, които загинаха при адския взрив. Поне ги прочетете.
Тези хора умряха за 200 лева. Толкова струва човешкият живот в Северозападна България. А това предприятие е било единственото място, на което са могли да изкарат  макар и малко пари, за да преживяват.
Тези хора вече ги няма. Няма ги буквално. Телата им ги няма. Чух вчера един човек да казва, че е видял само „ крайници в пепелта ‘‘... Близките на загиналите се сблъскаха и с още по-ужасната трагедия, да не могат да погребат телата им. Празни ковчези-това ще положат в гробищната земя, защото техните близки вече са погребани дълбоко в земята на завода.

5. Ето ви едно друго число. 5-годишно дете остана без родителите си. Кой ще му обясни къде са мама и тати и защо повече няма да ги види? Сега сигурно трябва да попитам:  Защо? Кой е виновен? Тези въпроси, които слушаме ежедневно по телевизията и които журналистите задават на опечалените хора, които нощуват до завода в очакване на чудо.
Няма да питам. Аз знам. Господ ни наказва.
Светла памет на загиналите. 
 
 

 



Други статии от този автор



Коментари