Отворено писмо...до себе си

Отворено писмо...до себе си
07-10-2014г.
52
Екатерина Анева

Това не е политологически, нито соцално-икономически анализ. Със следващите редове не ангажирам никого, освен себе си – една жена, гледаща от позицията на отдавна допуснатата грешка да не бъде емигрант в нормална държава, а заточенк в родината си – България. Гледаща с цялата вина към децата си за това решение.
 
Преди 20 години една златна осмица стана футболист на Световното в САЩ. Един „модерен ляв“ стана символът на България пред света. И сакралното число 8 понесе пословичното „Да…. майка“. Ето това и си останахме за другите държави. Това е и нашето отношение към нормалността – вулгарната, първична, арогантна ругатня. И го показахме за пореден път на тези избори. Теглихме една „майна“ на държавата – много цветисто.

Малкото мислещи и образовани хора, които отидоха до урните със своето гражданско съзнание и своята национална отговорност, за пореден път избраха „по-малкото зло“. И това е най-тъжното. Защото по-голямата част от гласувалите /на 05.10.2014/ изобщо не осъзнават реалността. За тях тя е хлябът с мас и лук, козата и кравата на двора. И го казвам с цялото уважение и болка. До тях дори и елементарните послания не достигат, ако не са сведени до еднократна помощ под формата на 40-50 лв., кюфте и кебапче, или пазаруване на вересия в селския хоремаг. Това е периферията на периферията на социалната антропология на битово ниво. Това е крайният и необратим финал на оскотянаването на хората. Оскотяването на прехода.

Има едни други хора – тези от периферията, които възприемат реалността по един малко по възвишен начин. За тях освен хлябът и бурканът с мас, посланията на изборите са и ясна и точна партийна заръка с точен номер и префереция от бюлетината. За тях това не са 20-30-50лв. еднократни дарения от партийните каси. Това са 250 лв. оцеляване на месец. 250 лв. живот. Това е преекспонираният пример на Горни Лом. Това са гласовете на буквално изпарените 15 човека. Това е алогизмът – избори в избухнала държава. Това са крепостниците на олигархо-политическият октопод, който бавно и полека изцежда жизнените сили на българина. Създателите на явлението „работещи бедни“. Неслучайно отново повтарям Горни Лом. Преди дни написах  в страницата си във Фейсбук: „още по-нелогично ще стане, ако в това село хората гласуват… „правилно“. И съвсем неучудващо, те гласуваха за предишните и тези преди тях управници, по времето на чиито правителства в същия този завод са станали предупредителни инциденти с жертви! По времето, на които са правени проверки, имало е съдебни процедури, оставяли завода работещ! И още хиляди други компромиси и малки грешчици, довели до генерирането на една огромна грешка. Гласуваха и за едни безпардонен популист, който няма свян да използва човешкото нещастие, за да влезе в парламента.

Стигнахме и до предпериферията – това са точно тези адекватни и осъзнаващи ситуацията, отговорни граждани. Това са именно стигналите до урните избиратели на „по-малкото зло“. Това са търсещите истината, промяната и житейската перспектива тук в България заточеници. Аутсайдерите на политическия модел, които не се припознават в нито една от партиите, в нито една от схемите. Припознатите бъдещи емигранти, които водят своите последни битки за духовно и ценностно оцеляване в родината си. Дали тези гласове са били полезни или вредни, ще покаже близкото бъдеще. Факт е обаче, че именно тези хора винаги остават нечути и неразбрани. Защото за пореден път едни други представители на периферията на периферията гласуваха масово и целенасочено. И заради техните гласове отново една етническа партия със съмнително минало и цели, ще бъде фактор в новия парламент…

Естествено, тук вече идват твърдите ядра и кръжащите около тях службогонци на политическите мохикани на прехода и на техните изтърсачета, които с безкрайно компромисни коалиции прескочиха заветната цел - 4 %. Тук влизат и лидерите, заедно с техния антураж. За тях мога само за кажа – малко ви бяха преференциите… И малко ще ви бъде парламентът на 8 –мицата. Малко ще ви бъдат красноречивите ругатни на хората. Малко ще ви бъдат и последиците от безкрайността на колапса, в който вкарахте страната. Защото мачът тепърва предстои. А българската осмицата не е от най-безконфликтните. Защото пропуснахте да чуете мнозинството, което ви игнорира. Пропуснахте да чуете тези, които гласуваха, за да има държава. А се качихте на раменете на тези, които само „слушкат“, защото искат да „папкат“ /екзистенциално, икономически, административно/. А гладът никога не е добър съветник. Както и страхът.

Останаха гласуващите в чужбина. Не че имам нещо против тези хора и тяхното решение да уредят живота си в нормални държави. Просто имам против тези, които не говорят дори български. Имам против тези, които драматично се биха в Англия, за да пуснат гласовете си за доказано неработещи партийни модели. И искам само да ги попитам: Ще се върнете ли в България при вашите политически фаворити? И ще живеете ли живота, който ние живеем? Животът, който вие гласувахте да живеем. Или като в риалити формат ще гледате по телевизията и ще давате отзиви във ФБ?
 
Но каквото и да напиша резултатът вече е ясен. Политическата криза е неоспорим факт.
 
Това, което казаха, както и това, което не изказаха на глас мислещите хора в тази държава, рано или късно трябва да бъде чуто и разбрано. Но не от вечните лидери и от останалите опримчени наивници. А от онази сила, която политическата гавра генерира с всеки изминал ден.
Защото е време да надскочим изкривената лингвистичната представа за страната ни „съм тайм луин, съм тайм люн“. И да бъдем свободни граждани в свободна общност на свободни хора. А свободата започва първо в главите ни.
В държава осъзнала демократичността на преференцията.
Рано или късно.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.