Родната полиция ни... съблича

Родната полиция ни... съблича
19-10-2014г.
25
Костадин Костов

След като дълги години държавата бъркаше в нашите портмонета, събираше всичко, което имаше там: малките жълти стотинки за всяко едно нещо, сега държавата, пратила своята родна полиция, започна да ни бърка и по дупките. Без ръкавица. Без жал.

Кой съблече дъщеря ми? Пита бащата на 20-годишната студентка, позорно разсъблечена на централен булевард в София.
Аз пък питам: Кой се осмелява да ни бърка където и да било?
Бъркаха и в душите ни. Правейки ни жалки и много слаби. Неспособни да се борим и защитим себе си. Не искам никой да ни причинява това и да се смее, както се е и смяла държавата, изиграна от родната полицайка. Няма да пиша тук името на студентката, защото всички колеги от други медии го написаха. Тя дори намери сили и смелост да се изправи и пред родния ефир. Да обясни ситуацията и да се почувства засрамена.

Тя не трябва да бъде засрамена.
Не трябва да позволяваме някой да се гаври с българските деца. Да ги принуждава да скриват лицето си и да молят за милост и пощада. Да ги задължава да се подчиняват на една разрушена и вечно корумпирана система.
Защото нямаме защита от никого. Не можем спокойно да пуснем детето си някъде. Пращаме децата си да учат, а не знаем дали ще се приберат.
Пращаме ги на училище и те се връщат без бельо като малката Ана-Мария. И на нея някой й е бъркал някъде. И тя не е била защитена от една институция, на която държавата е дала власт и средства. Докога българската държава ще позволява да опипват децата ни и да им бъркат къде ли не?!

Отиват на дискотека, където не са охранявани и защитени. Не знаем дали ще се приберат живи или няма да бъдат разкъсани и позорно убити от някой психопат - един от многото, които свободно се шляят по родните улици. Не прибрани и не заловени. Ние самите не сме защитени никъде. Нямаме сигурност да работим, да живеем, да дишаме и дори спокойно да пресичаме улицата. Страхуваме се, че ще бъдем премазани като паяци на някоя пешеходна пътека, а извършителят ще си замине безнаказано. Все примери за това колко малко сме защитени, за сметка на това колко много сме унизени.
И колкото повече време минава, толкова нещата стават по-зле.

Сигурно за пореден, за хиляден път, няма да има виновен. Защото хората смятат, че това е нещо нормално. Защото студентката не е знаела как да реагира. Вцепенила се е и е позволила на някаква женичка с униформа, на която държавата е дала власт, да се гаври с нея. Да я унизява и да бъде цербер насред нощна София. Просто защото момичето е възпитано с правилата, че човек трябва да съдейства на полицията. Да я уважава и да се подчинява на нейните безгранични правила. Но за какви правила въобще говорим. Защо полицията не залови хилядите престъпници, видени, хванати и уловени на местопрестъплението. Защо не е заловила десетките такива, които дори не са обвинени в нещо, а са пуснати на свобода. Защо позволяваме на убийци да се разхождат сред нас, докато една държава да се опитва да ни убие и да се страхуваме да излезем на улицата, да живеем, да се борим…страхуваме се да бъдем себе си.

Най-трагичното в целия разказ е това, че когато самото момиче е било подлагано на подобни жестоки гаври с личността си, случайни минувачи да се смеели и са я снимали.
Какво снимате и на какво се смеете?
На унижението на нечия дъщеря. На обидата нанесена върху нечия сестра. Върху болката причинена на едно дете.
Едно момиче излязло сигурно да се забавлява с приятели. Излязло да се весели в една вечер, която завършва унизително.
Но явно такава е цялата държава. Един човек без ръкавици влиза дълбоко в същността ни. Смее се докато го прави и не ти дава обяснение- защо?! А отстрани наблюдават други и също се смеят и снимат унижението. 

Никога няма да бъдем щастливи с подобно мислене.
Никога няма да бъдем доволни от своето съществуване и изпълнили най-важното, заради което сме на тази планета- да бъдем хора.
Днес ние не сме хора. Ние сме животни, борещи се за последния залък и нямайки милост към никого- дори към себе си.
Нека родната полиция ни съблича. Нека се гаври с нас. Нека търпим. Нека позволяваме да бъдем унижавани.
Нека не бъдем хора….Срам и позор за този народ, който позволява да му се бърка къде ли не…
 
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.