Актуално
Студентите си отиват

Костадин Костов | 21/10/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В България от години се върти максимата, че човек никога не работи това, което е завършил.

Доколко тя е вярна? Трудно може да се каже.

Някои от фактите, които подкрепят тази теория обаче са налице. Живеем във време, което не ти предлага почти никаква перспектива. Университетите гледат на теб като на семестриална такса, а не като личност. Не ти предлагат бъдеще, а само образование по остаряла система. Не ти предлагат перспектива, а куп книги с остарели възгледи. Не ти предлагат поле за изява на мисълта, а те ограничават с чужди мисли. Тогава – къде е смисълът на образованието?

Битката да учиш в някой университет вече не е толкова голяма. От година на година местата за прием остават незаети, а минималните оценки са скандално занижени. По тази логика почти всеки може да учи във висше учебно заведение, стига да има желанието за това. Една тройка и вече си сред листата на бъдещите адвокати, журналисти, PR-и или учители. Обаче колко от тях реално завършват и колко от тях учат просто заради идеята?!

Може би дори самото образование те прекършва още в началото... Попадаш в друг свят, не в този, в който си свикнал от гимназията. По-голяма свобода, липса на отсъствие и далеч от родителското мнение. Това отприщва в повечето хора чувството за бунт - към режима, към идеята и догмите. С времето започваш да разбираш, че не е толкова важно да изкараш отлични оценки, а просто да изкараш някакви. Не се ли справиш, знаеш, че има поправки, които са до безкрай и срещу скромната сума от 20 лв, можеш да се явиш пак, и пак, и пак...

Попадаш сред колеги от различни краища на България с различно от твоето поведение, които ти показват, че животът може да бъде едно голямо парти. Срещаш преподаватели, които те задължават или поне подстрекават да купуваш само техни книги и учебници (и то винаги нови, а не копирани), и че вариантът да вземеш един изпит е точно на един преподавателски учебник разстояние. Това ти дава свобода да правиш, каквото искаш и да се пуснеш по течението.

Пиша тази статия няколко седмици след началото на новата учебна година във всички висши учебни заведения и я пиша най-вече за хората, на които тепърва им предстои да открият това, в което аз вече се убедих. Това, че българското образование в по-голямата си част е лишено от смисъл и перспектива. Лишено е от амбиция и може би дори предварително получено. Защото се оказва, че вече всеки може да получи диплома, да си купи дипломна работа, курсова работа или дори да си плати самото образование. Вече всеки може да получи титла, да се представя с нея и да вярва, че може много. В интерес на истината обаче, ние не можем нищо.

Някои от първокурсниците ще се сблъскат и с блясъка на Студентски град. Не слушайте легендите за това място. Всичко е много по-лошо. Във всяка една нормална страна подобна студентска общност би била защитена, охранявана или поне контролирана. Тези думи обаче са пълни антоними за точно този малък софийски квартал. Там можеш да правиш абсолютно всичко и никой никога не би те спрял. Не съм привърженик на строгите охранителни мерки - даже напротив. Но все пак там живеят 18-19 годишни деца. Хора, които за първи път се разделят със семействата си. Идват от сравнително малки градове, където познават всеки и се чувстват у дома си. В студентски град никой не си е у дома. Там попадаш в един друг свят - според мен не особено добър. Попадаш сред много хора от различни националности, които си позволяват всичко, без да се съобразяват с никого. Там няма как да учиш, защото във всяка дискотека има уникално парти. Няма как да се разходиш, защото няма паркове или места за отдих. Това е един обикновен квартал, в който всеки един квадратен метър е зает от клуб, дискотека или дюнерджийница. Разбира се, много от студентите там не посещават тези места, стоят си в малките стаички и се опитват да видят - как те са пригодени за хора... И сякаш си притиснат, неизбежно въвлечен в един парти водовъртеж. Няма как да си свеж и готов за лекции, когато съквартирантите ти са се прибрали в 4 сутринта, под звуците на новата песен на Азис. Или съседите от горния етаж са ти я пуснали същата тази нова песен. В тези блокове няма охрана, а само портиер, който обикновено не може да бъде намерен в късните часове. Студентски град си е една обикновена квартира на лошо място и няма никаква студентска общност.

Но може би най-големият проблем, свързан с българското образование е този с липсата на каквато и да е реализация. Някои от специалностите изискват от теб учебни практики, които ти САМ си намираш, реализираш и реално работиш безплатно. Всички университети, след като години са взимали твоите такси, след като си купил всичките им възможни учебници и книжа, накрая те изпращат с церемония и те оставят на пазара на труда. Сам.

Неслучайно, моловете са пълни със студенти. Те не ходят там на разходка или шопинг. Те са там, за да работят. Ето това е големият и глобалният проблем на българското образование. Това, че ако събереш всички студенти, които работят по време на лекции, ти ще получиш по-голяма бройка от тази, която седи всеки ден в залите. Нека е ясно: когато ти не можеш да задържиш вниманието на едни хора, да им покажеш, че бъдещето им е пред тях и евентуално да им помогнеш в тяхната реализация - то тогава ти си се провалил - като държава, като институция или като личност. Когато получиш диплома, но работиш като продавач или барман, тогава се запитваш - къде е смисълът, къде е целта?! Всеки един млад човек заслужава да работи това, за което е учил.

Една страна не заслужава нейните бъдещи студенти да избират емиграцията - заради по-добро образование, по-добра реализация и като цяло - по-добро бъдеще, но другаде. Затова бъдещите министри и всички политици трябва да си зададат въпроса - какво ще правят след години, когато няма да има млади хора, които да искат да учат, да стоят тук и да се реализират в България. Няма да искат да живеят в техния Студентски град, да учат по безполезната им образователна система и няма да са очаровани от варианта да бъдат продавачки. Така че, уважаеми политици, замислете се - в каква страна бихме живели, ако в нея не останат хора, които да се борят за нея, да се развиват в нея и най-вече да имат амбиции в нея?

Студентите ще си тръгнат…няма да изберат варианта да работят за жълти стотинки в някой мол или бар, пред този да имат кариера според образованието, което са завършили.

Студентите си тръгват…

Някой трябва да ги спре.

 



Други статии от този автор



Коментари