Актуално
Помните ли "Човекът слон"?

Симона Милкова | 30/10/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Изпитание е да гледаш лицата на тези хора. Погледнеш ли ги, отвътре сърцето се свива. Подобна визия провокира сравнението с главния герой от филма на Дейвид Линч „Човекът слон“. Кинолентата разказва историята на родения преди 150 години Джоузеф Мерик, съвсем обикновено дете, чието тяло и лице впоследствие се деформират и придобиват гигантски размери. Джоузеф по прякор „Човекът слон“ умира на 28 години, отхвърлен от обществото и без дори да разбере причината за страшната си болест.

В света има около 150 души, които имат подобно заболяване. Простата сметка показва, че всяка година един такъв човек се ражда някъде на Земята. Показваме ви Кристиян, той е роден в София, преди 30 години.

В неговия случай става въпрос за половината му лице, което образно казано „тече“. Това е единственото момче в България, което изглежда по този начин. Първата ти мисъл като го видиш е „мамка му как живее така и то тук“.

Той е роден с това изменение, дясната половина на физиономията му виси до ключицата, сляп е с едното око, иначе казва, че няма други увреждания. Докато говорих с него го гледах в синьото око.

Трудно беше да водим разговор, той е затворен, макар да казва, че никога не е страдал силно, заради начина, по който изглежда. Казва, че е свикнал, не се оплака дори за секунда, каза, че не помни да е плакал заради изражението си.

Живее свободно, не се е зазидал в дома си, обожава да кара колело по софийските улици. Казва, че е имал и няколко любови. Обичал е и са го обичали, такъв какъвто е. Лицето не му тежи и не иска да се променя. Някога си е представял какво би било, ако е изглеждал нормално, но отдавна е спрял да мисли за това.

Велико е, че Кристиян не се срамува. Той излиза на улицата и заявява – това съм аз. Друг е въпросът как живее с хората наоколо, които си извръщат главата след него, които го гледат с отвращение или съжаление. Кристиян не помни първия път, когато се е видял в огледалото и е осъзнал външността си. Не мрази отражението си, нито живота си. Живее с татко си, който се е грижил за него през годините. Майка му липсва в историята. Тя просто отсъства.

Всеки би си помислил, че голямата мечта на това момче е да се оперира, да се трансформира, да стане красив, цял. Но напротив. Единственото желание на Кристиян е да има сериозна работа, която да му носи прилични доходи и да живее като другите.

Показваме ви Кристиян, за да се научите да виждате онова, което е под маската, зад фасадата, отвъд обезформеното и плашещо лице. Защото там вътре има човек, достоен. Жаден за живот. Сега помислете за цялата ви суета, оплаквания и малоумни брътвежи за онова, което искате да притежавате и погледнете света през очите му.

 

Ако питате къде е Бог в тази история – нашият приятел отец Евгени ни обясни, че фактът, че Бог допуска това е доказателството, че истинският живот е след смъртта. С лицето си и начина, по който изглежда Кристиян ще се спаси. Причината за визията му е една – трябва да ни научи да гледаме към бъдещия живот и да знаем, че няма случайности. Животът на Кристиян, по начина, по който му се случва е билет за спасението му и спасението на онези около него. И той е направил най-важното – приел е съдбата си такава, каквато е.

 



Други статии от този автор



Коментари