Актуално
Упадъкът на българското семейство

Костадин Костов | 18/11/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Темата за забравените ценности на българите отдавна е поставена на дневен ред.

Липсата на морал, отчуждаването и несъвместимостта на характерите е увеличило разводите до такава степен, че вече всяко трето семейство завършва своя крехък брачен съюз в съда.

Защо се разпада българското семейство?

Защо домовете пустеят, а хората емигрират, оставяйки партньора си тук? Защо забравихме кое е свято и се отдадохме на пошлостта. Принудени ли бяхме или просто се променихме…

Чудех се какво се е случило с българското семейство от едно време - това, което се събираше вечер на масата за вечеря. Това, което ходеше на почивка, след като бяха събирали пари цяла година за нея. Това, което се събираше по всички празници със своите приятели, палеха се скари, пиеше се ракия и всички слушаха народна музика и се смееха. Къде изчезнаха тези хора, какво им се случи?!

Изненадващо за мен попаднах на десетки коментари в социалните мрежи, а и по телевизията, че Евгения Калканджиева и съпругът й Тачо били пример за нормалното българско семейство. Изключително изумен от тези тълкувания, аз се запитах - ако те са пример - то тогава хората, които описах по-горе…те какво са - история?!

Никога не мога да приема, че българският мъж би предпочел бирата пред жена си. Не мога да приема, че българският мъж пие всяка вечер до безпаметност, удря жени, псува всички останали, включително и жена си, вечно е недоволен от света и няма ясна работа, а по-скоро преживява от реалити формати.

От друга страна, също не разбирам, как българската жена пие наравно с мъжа си, изпада в диви истерии за бутилка вино, води безкрайни сексуални монолози с цветущи епитети и двамата със съпруга й попадат в епицентъра на собствената си омраза.

Ако те двамата са пример за каквото и да било, то аз наистина се отказвам от всичко, което ще напиша по-надолу и наистина е безсмислено да четете този текст.

Българското семейство от много време е символ на издръжливостта и най-вече на оцеляването. Това значи да издържиш всичко, което животът в България ти предлага - всички трудности, през които трябва да преминеш, за да запазиш най-святото - дома и семейството си. Когато живееш с безброй кредити, не получаваш толкова, колкото ти е нужно, за да живееш достойно - не добре, а достойно, то тогава ти трябва да оцеляваш.

Българският родител първо купува на децата си, после на себе си.

Първо плаща сметките, после купува храна.

Първо изплаща кредита, след това мисли за почивка.

Първо мечтае за спокойствие, след това има други мечти. Това е българският пример за семейство.

Хора, които с честен труд се борят за своето преживяване. Хора, които с много лишения успяват да родят, отгледат и възпитат новото поколение българи: тези, които са готови да поемат щафетата от своите родители.

Семейството се крепи на доверие, крепи се на уважение, крепи се на обща цел. Ако според някои хора, българският мъж пие една ракия, удря два шамара на жена си, която през това време пържи кюфтета и след това пуска мача и се разкрещява на децата си да млъкнат, за да може да гледа, то значи е настъпил истинският упадък на ценностите. Упадък на цели, упадък на идеали.

През последните години българското семейство се изправя пред още един страшен проблем: емиграцията.

Единият от двамата родители избира пътя към чужбина, за да спаси своето семейство. Избира да се раздели с тях и да поеме по друг път, да отпътува със самотата в името на едно незнайно бъдеще. Така, този човек оставя другия сам с децата. Сам в своята мизерия и така двете основи на един дом биват разклатени и принудени да се разделят. След време може пак да се съберат в една друга земя…едва ли в България.

Но през това време ще се виждат само по Коледа. Родителят ще се връща с подаръци и най-вече с пари, а семейството поне за кратко ще си припомни за миналото. За миналите празници, когато всички са били заедно. И вероятно не са осъзнавали колко щастливи са били всъщност.

Не знам дали е дошъл краят на семейството по начина, по който аз си го спомням. Не знам дали новият пример са именно Жени и Тачо, и дали това е представата за новите морални норми. Но знам, че българското семейство е синоним на смелост. Епитет за издръжливост.

Българското семейство е оцелявало години наред по начина, по който е живяло. Отгледало е и възпитало поколения достойни българи, които се надявам също да успеят да продължат мисията на своите родители. Мисията да бъдеш достоен човек, който умее да прави от нищо нещо. Умее да не се натъжава от немотията, а да живее с нея. И да се бори. И да вярва, че всичко ще се оправи. Това е българското семейство!

 



Други статии от този автор



Коментари