Годината е 2014, би трябвало да живеем по европейски, здраво да хванем западния манталитет в ръцете си и да се наслаждаваме на свободата си. Но...реалността сякаш ни плаши и уж забравили далечното минало, се обръщаме назад с една жадна носталгия, дните ни да се повторят и по-точно онези дни, които тогава искахме да отминат и да заличим въобще от историята на нашата държава.
А всъщност пренаситихме ли се от демокрация и защо все по-често се обръщаме назад и радостно си спомняме времето на комунизма. Спомняме си опашките по магазините, но сме на мнение, че е по-добре да имаш финансова възможност да си купиш нещо, отколкото да нямаш такава и да гледаш жадно препълнените витрини. Да, сиренето беше Дунавия и беше едно, а днес са десетки видове, но никой не знае точно от какво са направени.
И не бяха ли някак по-интересни онези дълго чакани забави, сред които прозираше нескритото вълнение на дълго чакани срещи. А днес - какво има да чакаш, след като задръжките бързо си отиват, само след няколко питиета и спомените за поредната вечер под звуците на най-слушаната музика тотално се обезсмислят.
Само за седмица снимка на първата мис България, Бранимира Антонова ни накара да се замислим - не загубихме ли някъде през годините на прехода идеала си за красотата. Снимката ни накара и отново страхливо да погледнем назад и с нескрит интерес да теглим по една майна на днешното време. Да, определено тогава силиконът отсъстваше, отсъстваше и прекаленото показване на плът, което меко казано изглеждаше евтино.
Едно обаче е останало, със сигурност изглежда евтино и сега, но няма как да отсъства, след като поредният крими герой използва своята долнопробна кифла, за да избие дълбоко пазените си вътрешни комплекси. И все по-често поглеждаме към онова забравено време и оказва се, то не е забравено, а даже бленувано.
Да, годината е 2014. Да, всеки втори млад човек е висшист. Да, възможностите са повече, но са за определени и тук отново прескачаме 20 години назад, за да си спомним как завършвахме университета и веднага след него започвахме работа, и не на майтап тази работа ни беше осигурена. Беше ни сигурно и морето, не карахме по магистрала до него, но поне там ни чакаше спокойствие без бетонни хотели. О да, спомените изплуваха.
И да, годината е 2014. И все по-често отпиваме глътка лимонада с думите.. А помниш ли преди.... , помниш ли спокойните разходки в парка, късно вечер, без да се страхуваш за живота си, помниш ли Корекомите и задължителното им посещение преди Коледа, помниш ли опашките за банани, красивите градини на своя град и летните кина. Сега кажи ... не беше ли по-сладко?
Да, аз помня, помня как много исках, да имам правата, които имам днес и как всеки един от нас искаше да разбие оковите на онова време ... Е, успяхме, но сега кой ще успее да ни върне спокойствието, което имахме тогава? А е толкова просто... Не можем ли да живеем както преди и как ли бихме живели тогава, ако знаехме какво ни очаква днес.....
