От Читателя
Вашите крака, другарю началник, миришат най-хубаво...

Читател | 20/11/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

България – страната, в която гениални български поети си отиват в тиха нищета.
България – мястото, където огромни творци, артисти, художници са изтикани в кьошетата на живота и оцеляват по чудо, а не по талант.
България – територията, на чиито гранични пунктове трябва да бъде изписано мотото на единственото народоприсъщо поведение: „Вашите крака, другарю началник, миришат най-хубаво”.
Кой си спомня днес как си отидоха от този свят Александър Геров, Христо Фотев, чиито съдби бяха заглушени от тътена на чалга индустрията и блудните й обожатели, от платените скупщини драскачи, оглупели напълно в надпреварата да угодят на властта.
Вързопите на разюзданата селящина се натътрузиха в библиотеките и стаите на интелигенцията, издигайки клади от книги за огрев, вмирисвайки с простащина и елементарност, опошлявайки театрите с пълното отсъствие на вътрешна нужда от изкуство.
Илф и Петров… Статуетка на къпеща се колхозничка.
Всъщност, да произхождаш от бедно работническо-селско семейство някога бе гаранция за успех, без значение на твоята бездарност. Стига да обожаваш началническите нозе.
България – мястото на властващата обикновеност.
През последните години интернет се изпълни с тъпота, пожелала да е слово и журналистика. Упражняването в писане на новини и текстове от посредствени „автори” обезцвети дрехата на словото и я превърна в износено жалко сетренце, наметнато връз нечия амбиция за творчество.
Казионното слово винаги оцелява. Поради удобството на своята празнота и манипулативност, то е запълнило пространството на голяма част от сайтове, претендиращи да са медии, попълвани със съдържание благодарение на добре подплатени финансово разноцветни олигарси.
Журналисти, парадиращи със своята публичност, обикалят студиата, за да дават интервюта в защита на партии и партийни лидери, което напълно обезсмисля тяхната бъдеща журналистика, превръщайки я в зацапана подлога на конкретни интереси.
Вашите крака, другарю началник, миришат най-хубаво…
Няма разлика в началническите крака вчера и днес. Има разлика само в обущата, в които са обути – някога от Кореком, днес – от Bally.
Няма разлика и в безнадеждната народопсихология на българина – да се покланя винаги и дълбоко, на цената на един пробит грош за черни дни, без да съзнава, че така черното е и настояще, и бъдеще.
Свободата на словото днес е свобода на словоблудството и нищо повече от борба за благосъстоянието на джоба.
В едни такива широти на прогресиращата комерсиална журналистика и псевдотворчески напъни, стремежът към проницателност и обективност е път към нещастието и гаранция, че ще останеш зад борда.
Вашите крака, господин началник, миришат най-хубаво… Който плаща, той поръчва музиката, творчеството, живота. Нивото на изкуството и словото се определят от плащачите. Може би затова истинските таланти умират в бедност, а лишените от вкус и  дарба стават премиери, депутати, ръководители и наставници на всичко останало.
Разликата, която сме достигнали за 25 години залъгване със свобода, е единствено в обръщението – дали ще се кланяме на другар или господин – това няма да изправи прегърбената фигура на едно отдавна обезличено население с претенции за народ…
 

 

 


Други статии от този автор



Коментари