Ужасът да живееш под наем

Ужасът да живееш под наем
26-11-2014г.
113
Костадин Костов

Митът, че в София се намира лесно квартира трябва да бъде бързо развенчан. Оказва се, че е почти невъзможно да откриеш нещо, което да ти допадне. Оплетен в цените, местоположението и общото състояние на имота, ти попадаш в една въртележка, в която брокерите по-скоро ти пречат, отколкото ти помагат. И така се озоваваш в един ужас, в рискованото занимание да търсиш квартира…

Всичко започва с преглеждането на обяви в многото сайтове за квартири в София. Хиляди страници с прекрасни апартаментчета на приемливи цени. Хубави апартаменти в Бояна, Гео Милев, Слатина, Изток…все прекрасни райони, в които си струва да живееш и то за цената, която е посочена.Обзавеждането е хубаво, локацията, цената и общият вид на снимките. Забелязваме, че под всяка обява от един район стои един и същи номер и решаваме да позвъним.

-  Ало, здравейте. Обаждаме се за апартамента в Слатина. Двустаен, обзаведен, 360лв.- казваме ние по телефона.

- Даден е. Преди няколко часа го взеха.

- Жалко…тогава да ни покажете друг, подобен на този.

- Разбира се, ще ви се обадя след малко.

Този разговор се повтаря с всички обяви. Оказва се, че една обява е поместена многократно в различни сайтове и то именно за апартаменти, които се били дали, съвсем случайно, броени часове преди да се обадим. Не исках да се усъмнявам предварително, затова очаквах да ми се обадят с нови предложение.

Естествено, обажданията не закъсняха. Десетки обаждания от различни агенции, от познати на агенти и от приятели от други агенции, на тези, които вече съм звънял. Преди да ме заведат на оглед, трябваше да премина обстоен разпит по телефона: сам ли живеете, с кого живеете, на колко сте години, какво работите, защо работите това, имате ли домашен любимец, ако да - защо, за колко време смятате да живеете в квартирата, бихте ли донесли трудов договор.

И тъй като в почти всяка моя статия правя паралел между родната действителност и тази извън пределите на страната ни, няма да се въздържа и този път.

В европейските страни можеш лесно да си намериш квартира. Обикновено то става с хубавата българска дума - питане. Този познава онзи, който дава квартира, дава ти телефона му и ти се озоваваш пред едностаен апартамент ново строителство за около 400 евро. Стаите от апартамент вървят около 200 евро, като всичко е ново и добре мебелирано. В някои от квартирите даже ти дават чаршафи и завивки - по европейски тертип. Нямаш инквизиция от въпроси, хапливи коментари за теб и съпоставка на миналото ти. Имаш ясни отношения - и чисто и просто си намираш квартира.

Но да се върнем в родната действителност. Първият ни оглед е в квартал със звучното име - Банишора. След дълго търсене и лутане, намира блока, пред когото очакваме брокера. Оказва се, че имотът, който преди часове е излязъл на пазара е опасно близо до Централния софийски затвор. Влизаме вътре и попадаме в света на комунизма. Даже няколко години преди него. Старите дървени дограми, леглата с пружина (били най-удобните легла според брокера), хиляди шкафчета, секции и секцийки, плетени покривки и всякакви всевъзможни мебели, събирани от години, навярно oт хилядите наематели, живели в имота. Терасата също не беше останала по-назад. С прекрасна гледна към затвора и някакъв парк, отрупана със също толкова голям брой неща от рода на: саксии с цветя, саксии без цветя, столове, счупени стъкла и прочие. С една дума мечтата на всеки вехтошар.

Оказва се, че апартаментът, състоящ се от една стая и малка кухня, варира на пазара за имоти срещу скромната сума от 390лв, като хазяйката искала минимум два наема напред, защото преди време я били излъгали. През цялото време брокерът се прехласваше да обяснява колко тих и спокоен бил кварталът, как имотът щял да бъде взет на секундата от други агенции, и как след малко почистване ще се превърне в мечтата на всеки кандидат-наемател. Ужасен избягах и исках повече да не се връщам. Разбира се, като типичен българин, преди това попитах дали цената подлежи на коментар. Хазяйката ми се изсмя - не намалявала, било достатъчно евтино според нея. Това беше най-ужасното място, на което съм бил и само мисълта, че трябва да дам над минималната работна заплата всеки месец за подобно мазе - направо ме ужаси.

Другите апартаменти бяха дори по-зле. На осми етаж в сграда, където няма асансьор. На приземен етаж, бивш гараж, направен на едностаен. Някакъв апартамент, в който живели хазяйката, мъжът й и техният безработен внук и давали половината от своето жилище под наем. Попитах брокера дали има някакъв апартамент в Младост - той ми отговори, че там едностайните жилища започват от 400лв, стая могло да се намери за 300!!! Боже, в какви времена живеем...

Как може да даваш жилище, което дори не си изчистил. Как може да искаш да взимаш пари от място, което прилича на нещо средно между таван и килия. Как може да си намериш прилично жилище, в което не трябва да даваш цялата си заплата за наем и да теглиш кредити за ремонт на нещо, което дори не е твое. Все въпроси, на които едва ли мога да ви отговоря.

Накрая, след много лутане, обикаляне и попадане в света на вехтошарството, с позната на позната на позната (типично по нашенски), открих апартамент, който поне да се доближава до това, което търся. Алилуя!

И, за да не ви излъжат, като човек, който е препатил, ето ви някои ключови думи и тяхното значение:

- Ниски консумативи - през апартамента минават хиляди тръби на Топлофикация, очаквайте грандиозни месечни сметки.

- Добро местоположение - блок между блоковете, който е по-трудно да откриете и от злато.

- Изгодна цена- давай 400 лв. и бягай.

- Възможност за домашен любимец- в апартамента е толкова гнусно, че твоят домашен любимец няма как да навреди повече от това.

- Чудесна гледка - друг блок срещу вашата тераса; - В близост до голяма търговска верига - просто кварталното магазинче е в отсрещния вход;

- Парко място - разстоянието от едно дърво до друго;

Приятно настаняване! И си купете ръкавици, както и много препарати за почистване!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.