Специален коментар
Николета Лозанова: „Живеем в скапан от поквара свят!“

Мария Маркова-Марчела | 03/12/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Случвало ли ви се е някой тъпанар, на който не връзвате, докато го гледате кисело, да ви обясни, че сте недоебана, че изглеждате нещастна и незадоволена и затова не приемате шегите му за смешни, външния му вид за секси и подхода му към вас за сладък и неустоим?

Случвало ли ви се е някой некъпан, неграмотен и неадекватен непрокопсаник да ви обясни, че свестни жени вече няма, и че всички, освен майка му, се ебат за пари?

Случвало ли ви се е да седнете на маса, на която женското мнение се изслушва със снизходителна крива усмивка, защото е невъзпитано и нахално жените да се месят в разговорите на мъжете? Или пък да сте в компания, където моментално всички да се разделят по полове и мъжете не смятат за нужно да търсят тема, която е интересна и достъпна за всички, както изисква етикетът на груповите сбирки?

Случвало ли ви се е, мъжленца мили, ама не ви се е случвало по време на оргия, всички да се разделят по полове, нали?

Случвало ли ви се е да се почувствате толкова излишна в мъжки разговор за цици, ебане, футбол и казарма, че да се чудите защо изобщо след купона гаджето ви се е сетило за вас? И не проумявате защо вместо да си се наебат в гъза по мъжки, за да не пада нивото на общуване, което гонят, както кучетата гонят и лаят колите по улиците, мъжете ви продължават да се приспиват с вас? За толкова години еволюция, нито кучетата разбраха колите, нито мъжете – жените.

Случвало ли ви се е да си легнете с някой чаровен, възпитан мъж, който след време да обобщи пред приятели високо духовната ви, интелектуална, интимна връзка с изречението „тая съм я ебал“?

Случвало ли ви се е да си легнете с мъж, той да ви се радва, както дете на сладолед, да е щастлив и доволен, както дете със сладолед, а сладоледът все да не успява да свърши и...да си мислите - „Какво мамка му си мисли, че прави този там?!“, а той да си припява „аз съм ебати ебача“?

Случвало ли ви се е мъжът ви спокоен, че сте боса и бременна до печката, да не ви забелязва и докосва – освен в случаите, когато ви ръчка в ребрата да му налеете още ракия?

Случвало ли ви се е мъжът ви да ви е изневерил триста пъти, вие да знаете за 299 от тях и, един ден, по пътя за супермаркета (щото ракията е свършила) да срещнете Данчо, на който жестоко му става от вас, въпреки, че сте с немита коса и онзи кофти анцуг (изобщо няма да споменавам, че вече пети месец ви се струва абсолютно безсмислено да се обезкосмявате), между вас да пламне бурна любов, вие веднага, обляни с надежда да препредатете тази история на приятелките си като „любов от пръв поглед“, „той ме разбира“, „според мен не му е малък“ и „заслужавам повече“, мъжът ви да ви усети, че нещо не ви е чиста работата, щото изведнъж сте започнала да му перете насраните гащи с усмивка, щото, докато миете прозорците си подсвирквате весело, щото не е свикнал да ви вижда щастлива и вместо да прекара следобеда с третата си по сериозност любовница, той решава да ви проследи до Гергана, у която сте уж на гости, а след това „аферата Данчо“ да лъсне и вие да сте най-големият престъпник, най-долният парцал, предател, урод, който трябва да бъде смачкан и изхвърлен моментално?

Случвало ли ви се е мъж да ви отвори врата като истински кавалер и малко след това той вече да очаква от вас да го наебете зловещо в удобно за него време?

Случвало ли ви се е мъж да ви бутне в заведение, да се обърне и да каже: „мръдни, ма!“?

Случвало ли ви се е ухажването като любовна прелюдия да се изчерпва с изречението - „ти си ебати яката путка!“?

Случвало ли ви се е това, че сте красива и умна повече да пречи, отколкото да помага на сексуалния ви живот?

Случвало ли ви се е недоразвити, нереализирали се комплексари да смятат за несправедлив факта, че на вас не ви се занимава с идиот, който цяла зима събира пари, за да наеме нов модел мерцедес, с който да простее цяла седмица в Слънчев бряг през лятото?

Случвало ли ви се е да се влюбите в някой плюнчо (щото всичко се случва), който тъкмо е изпържил баба си с пет лева за бира и фиш от Еврофутбол, на който да решите да дадете шанс, евентуално някога да му хрумне, че може да се хване нещо да работи? Да се привържете към него, защото ви бие, както само един силно обичащ мъж може да бие, да го уважавате, защото все пак още не се е самоубил заради безизходицата, в която тази тъпа държава го е поставила? 10 години да се влачите с кръв в сополите и счупени зъбки след него, да сте му и баба, и жена, и любовница, и приятел, да осъзнаете чак, когато сте вече на 40 какво всъщност ви се случва и вече зверски затъпяла и смачкана от удари в главата да си кажете – „Бе по-добре моят си урод да ме бие, отколкото някой непознат, който дори не знам дали левият или десният му е по-силен. И без това всички са ненормални!“?

Имате ли си вкъщи един алкохолик агресивен, отчаян от живота, който се бунтува срещу световната конспирация, която го следи изкъсо да е постоянно нещастен, беден и прост?

Отглеждате ли си някой мързелив сопол, който не ви говори цяла седмица, защото са ви повишили в работата, а след това ви зарязва сама с три деца, защото по пътя за супермаркета (щото ракията е свършила) е срещнал разгонената и отчаяна от мъжа си Гергана, която е видяла в него принц, нарекла го е Господ, направила му е жестока свирка и цяла седмица го е обгрижвала като болен, какъвто той реално е?

Това е историята на Данчо и Гергана разказана накратко.

Една тъжна история, за едни тъжни хора, които или нямат реална преценка за себе си, или нямат нормална среда, в която да се развиват, или са жестоко преебани от КОЙ?.

Знам, че има и нормални, свестни мъже. Знам, защото живея с такъв. Мъже - галантни, нежни, умни, възпитани, които се грижат за връзката си с усърдието, с което Данчо се грижи за Вектрата си, но тук сега някой най-вероятно ше се изцепи, че те са ебати педерастите!

Проблемът, разбира се, не е само в мъжете. Проблемът е във всички, защото някак си успяваме да сме все по-прости, все по-нещастни и незадоволени, все по-фрустрирани и затворени. Пелевин нарича съвременния човек ‘оранус’ – ядящо-серяща твар, пълна с омраза, недоверие и неплатени сметки.

А най-виновни са умните хора, които вместо да раздават щастие, надежда и красота на по-бедните духом, копаят пропасти, в които да поберат погнусата и омерзението си от този несъвършен свят, по който не спират да лаят, както куче лае кола на пътя.

И така, докато не ни хрумне, че и Николета Лозанова е чувала за Шекспир и нещо там понякога си мисли за него/тях, и, когато това, вместо да ни разсърди, започне да ни умилява и обнадеждава, тогава...

• Мария Маркова Марчела замина на круиз с Венци Мицов и така и не довърши този текст. Нека всеки да го завърши, както намери за добре в мястото, отредено за коментари. За най-скандалния и нелеп измислен от вас финал, ще има специална награда – наградата на публиката!

(Бел.ред – заглавието всъщност е трик на автора за привличане на по-голятото ВИ внимание, благодарим!)

 



Други статии от този автор



Коментари