Специален коментар
Тоалетна хартия под формата на „книги”!

Албена Вулева | 12/12/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Има ли комисия, контрол, орган на здравословната цензура, жури, ако щете или изобщо някой или нещо, което да проверява излизащата на пазара хартия?! Имам предвид не ароматизираната, нелепо скъпа хартия на цена от по над 10 лева, която така фриволно някои наричат книги? Нищо, че приложение и най-вече полза от нея би имало единствено в тоалетните... външните!

Влизам в книжарница, доста прилична книжарница, за да се осведомя за „творчеството” на двойничката на Мара Отварачката - Калина Паскалева (участвала в „Островът на изкушенията”- О, май Гош!; редактор в жълтото „предаване” на Николета Лозанова, самата тя - Лозанова, от своя страна, позната с прякора НЛО-WTF?!), към момента ПАК участничка в риалити формат, който коментирам, в качеството си на познавач на човешките души, лъжи и характери....

Намирам „творбата” (единствена, но не по рода си, а като трудно роден плод на муден и вял творчески напън) на щанда ”български автори”, зарината с тонове прах. Тамън да се възмутя и покъртя как може така народонаселението да не уважава и да не чете младите български творци и се опулвам срещу заглавието на „произведението”, което апропо, бе събрало цялата си мъдрост в има-няма 30-тина листа. Житейският пътепис с елементи на автобиография, (както твърди самата „авторка” - дано да лъже, горката) бе озаглавен с гръмкото и вероятно, както погрешно се е надявала, скандално наименование – „Как бях курва?”...или „Когато...”- все тая.

Добре де, преувеличих. Естествено, че човек който едва-едва си е изсмукал от пръстите 30 листа, изпъстрени с прости изречения, лишени от запетайки, просто, защото са така прости, че нямат нужда от други препинателни знаци, освен тъжна точка, няма тази фантазия да измисли това чисто ново заглавие.

Брошурата, конкурираща по съдържателност и стойност на написаното флаерите, които ни пълнят пощите по Коледа за промоции в хранителните вериги е със заглавие, изплагиатствано от небезизвестното „Мемоарите на една гейша”. Само че, естествено това „мемоарите” е някак изискано, къде е чувала Мара Отварачката 2 за мемоари, а и като се запознаеш със съдържанието на брошурата й, и първото, което ще поискаш е описаното да ти остане в меморито. „Гейша” също го няма, защото гейшата е една елитна дама, скъпо платен, високообразован, артистичен, забавен, духовит и стойностен ескорт - все прилагателни, които нашата Мара Втора не притежава, а оттам и не би могла да пише за тях. Затова се е спряла на по-близкото до реалността, капацитета и познанията си – „курва”.

Та, с две думи пасквилът на Паскалева се казва „Дневниците на една курва”. Значи, до какво води изостаналостта от съвременните обстоятелства. Колко е наивен българинът в по-голямата си маса. Все още съществуват индивиди, които мислят, че ако напишат вулгарна дума на корицата и съчинението им за „Среден 3” в трети клас ще се купува..Мъкааа...

Обаче, като съм седнала да пиша рецензии поне да довърша. Две думи за съдържанието на хартията, съдържащо в себе си три думи - курва, пари, дрога. Ама, на тая тема е писано, писанооо....Всеки, който е научил азбуката и прочел във вестника кой е Георги Илиев е сътворил същата помия. И задължително е намерил сгоден случай да намекне, че уж във вулгарния пътепис за потайностите на ъндърграунда и пътя от село до чалготеката има елемент на автобиографичност... Смятайте, какви олигофрени има, че да намират в това поводи за гордост и хвалба...

Реве ми се чак, как ми дожалява за глупавите хора. Ама, това е, както се казва нивото на определени социални групи - не могат да си го надскочат, никой не може да скочи по-високо от главата си, глупавата си глава. Напоследък обаче, съм си сменила подхода и концепцията, и съм на мнение, че като се захващаш с критика трябва да изтъкнеш и нещо положително, покрай отрицателното. Та, ето го и него! Внимание! Открих прекрасно приложение на този флаер, таргетирала съм с точност на снайперист най-подходящата аудитория, дори и мястото, където четенето на „творбата” ще произведе желания ефект-затворническата тоалетна. Лишените от свобода и секс, мисля ще задоволят и културните и сексуалните си нужди с тази мила брошура. Освен това, написаното ще бъде напълно разбираемо за тях - нивото на изказ и селектираната тематика са изключително подходящи за ромското население - основен контингент на местата за изтърпяване на наказания. Но стига за тази устата, за жалост в буквален смисъл дама, която в опита си да заприлича на Анджелина Джоли е откраднала образа на Мара Отварачката.

Да хвърлим поглед върху други обещаващи (разочарование) автори на съвремието.

Продължавам из раздела "български автори" на реномираната книжарница, все така изтръсквам прах от кориците, за да прочета заглавията и автора, ама вече не се възмущавам, даже се чудя защо вместо с прах, не са покрити с някакъв чул, та да не излагат родното, литературно творчество, като цяло... Особено деен в писането на книжленца от по 30 листа се оказва авторът Иво Сиромахов. Както се казва - „Сиромах човек-жив дявол”! Този произвежда минимум по две книги на ден. Ама залят е щандът с непотърсеното и непродаваемото му „творчество”. Тук отново виждаме, че е факт заблудата, че сексът или поне споменаването му в заглавието по някакъв особено мръснишки начин, ще помогне на драгия читател да предпочете сиромаха Сиромахов, пред примерно Вазов, Чехов, Вонегът... То не са нощници, сводници, свалячи, таен, явен любовен живот...майко мила!

Скъпи, Сиромах и други, чиито имена не запомних, но творят в същата стилистика и протриват същия похват със заглавията! Повярвайте ми, в 21 век правенето на секс е значително по-малко скандално от неправенето му изобщо -насочете се натам, ако сексуалната скандалност е единствената ви надежда да се продадете. В наши дни не са останали отверстия, в които не е прониквано до дупка и протриване - поспрете се, почешете се (по главата или по топките, където имате по-засилено кръвообращение - айде да вляза и аз в стилистиката на „модерните автори”) и измислете някаква по-оригинална тема на литературната си конфекция. Но не би! Милиони книжленца, излезли изпод химикалката за 20 стотинки на тоя СиромахOFF и сие (FUCK OFF на всичките) ни дразнят окото от щанда за съвременна българска литература и ни натякват грозно, зловещо, че освен секса, в най-похабените си форми на проявления тия хора( wannabe писателите) не се сещат с какво друго биха могли да привлекат аудиторията. Все залагат на елементарното, плоското, първосигналното. Някакви симбиози между страниците на вестниците "Стършел" и " Чук-Чук" са се преродили в „книги” и това всичкото се продава най-необезпокоявано по книжарниците, тези своеобразни средища на културата.

Абе, докога, защо и кому е нужно да се дава възможност на всеки с половин час свободно време и клавиатура да ни се навира из щандовете за книги и да лъже, че бил писател?! Написал три реда простотии и вече е писател?! Компилирал пет псувни и е писател? Два брадясали вица и е писател? Написала някаква там за протритата и скучна ситуация, че някоя си друга, а може би и същата шмръкнала една линия и правила секс за още една, и вече пробив в литературата направила? Я, ги поспрете малко тия с изблиците им на бездарност и простотия!

Каква е тая слободия, каква е тая криворазбрана свобода - всеки да си отпечатва некадърността и да ходи после, като Кинг Конг да се бие в гърдите и да се назовава писател?! Куцо, кьораво и сакато, посъбрало 1000 лева (а, как ги е събрало може би именно за това и да се разказва в „книгите” им...) е допуснато да си отпечата отходните материали и да ги предлага наравно с уважавани автори по книжните средища - откъде накъде?!

И да не забравя да припомня, че количеството никога не следва да е за сметка на качеството! Няма нужда никому неизвестни бездарници да пълнят рафтовете с никому непотребното си щракане по клавиатурите и да хабят дървен материал за производство на хартия за тия боклукчиви, пагубни, вулгарни мисли. Каквото и да си говорим, винаги е по-приятно да си забършеш задника с истинска тоалетна хартия, а не със страниците на такива „творби”, защото приложението е същото, само качеството е различно...

А, и няма аромат, което е още един плюс за тоалетната хартия под формата на руло, а не на книга! От цялото неуважително отношение към литературата и писателския труд, и принос, като цяло, като пилета на грил ще почнат да се въртят в гробовете си от Лев Толстой до Димитър Димов, ако тая книжна паплач не почне да минава през някаква цедка и не се намери механизъм, който да позволява до читателя да достига само литературен продукт на поне средно равнище.

Иначе - БИАД и Слави Бинев!

 



Други статии от този автор



Коментари