По протестите ще ни познаете...

По протестите ще ни познаете...
13-12-2014г.
38
Гергана Шумкова

Преди месец отидох да си взема билети за Народния театър, но ми казаха, че всичко е продадено до края на година. Макар че останах без билет, се зарадвах много, защото това е знак, че обществото ни не гледа само „Биг Брадър”, Венета Райкова и Галена. Че все повече млади хора се вълнуват от изкуство.

След няколко дни оповестиха скандалното назначение на Слави Бинев и всички артисти излязоха на протест. Актьори, сценографи и режисъори бяха на улицата, за да се преборят срещу поредната подигравка към труда им. Единствените, които липсваха, бяха най-важната част от всяка постановка, от всеки театър, а именно зрителите. Тогава веднага си зададох въпроса – къде са сега всички хора, които пълнят ежедневно салоните на театрите? Защо в България протестите ни се превърнаха в строго профилирани спрямо професията, която имаме.

Ясно е, че явно новата форма на управление тук ще бъде на площада, че тези в Парламента в по-голямата си част само пречат и, че на нас все по-често ще ни се налага да излизаме на улицата, за да чуят гласа ни. Но защо и тук отново се разделяме? Защо оставяме учителите да протестират сами, защото оставяме лекарите сами да се борят срещу абсурдите в една напълно изкривена система?

Докато обществото ни не разбере, че всички ние сме скачени съдове и зависим един от друг - ще живуркаме в това извращение, наречено държава. Има какво да научим от чужденците. Няколко дни по новините въртяха как хиляди хора протестират след като полицай в Ню Йорк застреля чернокож. И на тези протести не бяха само чернокожи, а и много бели хора, които протестираха срещу несправедливостта, защото тя няма цвят и раса.

Ако направим такава съпоставка с България, бъдете честни - бихте ли излязли на улицата, за да подкрепите циганин? Няма - защото в нашата държава ние сме по-„изискани” и протестите ни са някак в бутиков вариaнт.

Тук преди години се събраха десетина младежи на протест за това, че изродите, които убиха Михаил през 2010 година в Борисовата градина са на свобода. Те го убиха, защото искали да „чистят” парка от хомосексуалисти. Нас като общество това, обаче, никак не ни засегна. Може би, защото ние сме си с нормална сексуалност и това не ни влиза в проблемите. 26- годишният Михаил вече не е между нас, убийците му обаче са на свобода, затова бъдете внимателни, защото не се знае от какво могат да решат да „почистват” парка този път... Случаят с това момче е един от много, които са отражение на атрофиралата ни чувствителност към заобикалящия ни свят.

И сега за пореден път сме някак аморфни към проблемите на Спешна помощ. Оставяме лекарите сами да се борят срещу свинщината, в която им се налага да работят. Като оставим настрана срамно ниските им заплати, са регистрирани 227 нападения над екипи на Бърза помощ, от тях 175 са в циганските махали за по-малко от година. Това не е статистика, това е действителността, в която живеем.

Но голяма част от обществото не скача срещу безобразията на циганите, а срещу министър Петър Москов, и „ксенофобските” му изказвания за циганските махали. В България стана някак модерно да го играем широкоскроени и да сочим с пръст всеки, който дръзне да каже нещо срещу циганите.

И на всички „модерни” българи, които не позволяват дума да се каже срещу ромите ще кажа, че биха били по-полезни, ако например ходят и обучават циганите, а не се занимават с това - какви расисти сме ние. Защото, ако има делене на българи и цигани, в голяма степен това е от страна на ромите. Защо един от тях не се появи и не каза, че не е съгласен с нападенията над медиците?

И, ако това да подкрепямe артистите и учителите звучи твърде възвишено и романтично, то нека поне подкрепим лекарите.

Защото иначе излиза, че ние плащаме техните здравни осигуровки, за да може те да бият нашите лекари.

 

снимка: vesti.bg

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.