Актуално
Трябва ли България да влезе в Шенген?

Радост Петрова | 18/12/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Драги новоервопейци,

всички медии ни заливат с какви ли не крайно неясни, но пълни с усмивки, ръкостискания и обещания, материали за Шенген. Кое ли правителство или дипломат не каза, че това му е топ приоритет. Кой ли държавен служител на външно или вътрешно министерство не ни представи вълшебния свят, в който Бългрия изведнъж ще попадне, когато ни приемат в Шенгенската зона. А така ли е наистина? Е, понеже сега се заговори с нова сила за цялата операция, мисля, че нещата трябва да се изложат на чисто. Да си кажем в прав текст в какво точно ще ни забъркат богоизбраните. Оп, грешка. Не са богоизбрани, ние си ги избрахме.

Почваме подред.

Какво е Шенген?

Шенгенското споразумение от 1985 г. е договор между държави от Европа за премахване на граничните контролно-пропусквателни пунктове, единна визова система и съгласуване контрола по външните граници. Към днешна дата в споразумението участват 25 държави, като не всички са членки на ЕС.

Къде е България в цялата работа?

България подписа споразумението заедно с договора за присъединяване към ЕС. Оттогава ни е дадено време да изпълним куп техничеси критерии, понеже сме външна граница на съюза и всичко трябва да бъде изпипано, за да се приложи споразумението на практика. Нашите твърдят, че сме готови още от 2010 година. Братята европейци обаче не мислят така (и са прави). Положението все си стои на етап: „Ей, сега ще ви пуснем. Само да си догледаме сериала...”. Чакали сме били политическо решение, не-знам-какво решение...

Истината е, че Шенген е признак за огромно доверие и сигурност между държавите. А кажете ми – какво политическо доверие можем да предизвикаме ние като едни от най-големите ни управници са с поискани имунитети и с по няколко дела срещу тях? Как ще ни приемат, обяснете ми, като сигнали за корупция имаме във всяка една от властите си (и то на високи нива)?

Не сме готови да бъдем част от шенгенското пространство. Не бяхме готови и за Европейския съюз, но членуването ни вече е факт. За второто си плащаме санкциите заради грешките в изпълнението на неща, за които братята европейци казаха, че сме подготвени, а сега се правят на изненадани, че не сме. Хубаво. Ще плащаме. Това няма как да се поправи. Можем обаче, драги новоевропейци, да питаме по-усърдно за Шенген.

Какво ще ни донесе Шенген?

Аз тук наистина искам да попитам – какво точно ще ни донесе Шенген? Ако идеята на това споразумение е всеки гражданин на ЕС да се движи свободно и невъзпрепядствано, то тогава ние сме си го постигнали вече. Аз съм млад човек, пътувам. И знаете ли? Без проблеми. За нито една държава членка на ЕС не ми искат виза, контролът за български граждани е минимален на гейтовете. Минаваш с едната лична карта. Можеш да решиш да пътуваш след два часа и няма да имаш никакви пречки (освен финансови най-вероятно). Не се налага да пускаш документи за виза 54 месеца предварително и да доказваш, че не си комунист и никога няма да бъдеш. Оп, комунист ли казах? Терорист имах предвид.

Така че за нас, гражданите, всичко е наред. Каква е обаче политическата врътка ние да сме част от тази зона? Ами ще се налеят пари. Много пари.

Истинският проблем. Колко близък ще ни стане Близкият Изток?

Броят на подадените молби за убежище в Европа рязко се увеличи през последните 6 години. По официални данни на Агенцията на ООН по бежанците броят на влезлите в Италия, Гърция, Испания и Малта, предприемайки рискови пътувания с лодки и кораби, е нарастнал с 500 процента за първите седем месеца от годината в сравнение със същия период на миналата година – 78 300 лица срещу 12 915.

Въпросът тук е – защо Италия, защо Гърция, защо Испания? Защото са външни граници за ЕС и са част от шенгенската зона.

Защо в България все още няма чак такъв наплив? Защото не сме част от Шенген. Защо не сме? Защото едно от основните изисквания е минимална корупция. Да, и да ви се вярва, и да не ви се, за пръв път този изконен български проблем – корупцията играе в наша полза. Несъмнено паднат ли границите, ще се сблъскаме със същото, с което като гореспоменатите държави се борят – огромна бежанска вълна.

Е, защо тогава нашите богоизбрани управници толкова се натискат това да се случи? За пари. За много ли? Да, за много.

И все пак... Ще ни пуснат ли вътре най-накрая?

Положението в момента е много просто. България изгуби „Южен поток” заради своите братя европейци и те решиха да я утешат с малко пари и чисто ново обещание за Шенген. И понеже този път наистина изглеждаше, че ще ни се случи, ЕС трябваше да направи нещо, за да го спре. С какво, с какво... И много бързо изкараха на показ корупцията в съдебната ни система, че чак накараха и френския посланик да се възмути. За да има с какво да напълнят през януари доклада по Механизма за сътрудничество и проверка, и пак да бъдем третирани като държава от Четвъртия свят, която никой не знае как е попаднала в Европейския съюз. Това обаче в този момент е добре за нас. Не бива да се засилваме към Шенген точно сега, защото не можем да се справим с последствията.

Не, не сме готови. Пропити сме от корупция, която 25 други икономики не могат да си позволят. И ние за пръв път можем да се радваме.

 

 



Други статии от този автор



Коментари