Актуално
SMS = НАДЕЖДА?

Станислава Шумарова | 22/12/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Да подарим надежда на дете в беда!

С този призив се обръщат към нас всяка Коледа. “Българската Коледа” набира средста за децата в нужда. И това наистина е похвално!

Със започването на декември отвсякъде ни се напомня, че не сме сами на този свят и, че не само нашите деца очакват коледни подаръци под красиво украсената елха. Тогава се активират рекламите за всякакви подобни кампании като:  SOS Детски селища, Дари топъл обяд, UNHCR за децата бежанци и т.н. Примерите са безброй. Няма лошо по време на светлия празник Рождество Христово да бъдем по-добри. Да изпратим един есемес. Да дарим 1 левче.

Тъжното е, че дори, когато е за добра кауза, пак се замисляме – да даваме ли левчето? Нищо, че когато влизаме в магазините “Всичко по 1 лев” няма проблем. Харчим на воля. Пълним пазарските чанти с ненужни предмети. Толкова много ли ни коства да се лишим от нещо излишно? Вместо някой свещник за 1 лев да изпратим съобщение и да зарадваме някое прекрасно малко същество...

Тези деца имат нужда от малко топлина, за да разберат, че не са тотално забравени! Мнозина от вас може да си кажат, че това не е наша работа и, че Държавата не си изпълнява функциите качествено. И така да е. Защо и ние да ставаме съучастници в нещастието на невинните деца?

Родителите им са ги изоставили. Родили са се с някакво ужасно заболяване. Нямат дом. Ако са деца-бежанци и на училище не ги пускат да ходят. Излишно е да стават допълнителни ЖЕРТВИ и на човешкото ни нехайството. Какво толкова – ЕДИН есемес. Да бъдем добри не е порок...

Но добре, да предположим, че ще дарим нашия есемес за някоя от благотворителните инициативи, може и за всичките, ако ни е голямо сърцето и пълен джобът. Само едно не ми е ясно...

Защо само по Коледа се сещаме за тези малчугани? Да не би те да изчезват през останалата част от годината... Съществуват само 30 дни и то през зимата, а останалите 335 дни не са нуждаещи се? Родителите им си ги прибират обратно? Имат топъл обяд и меко легло? Оздравяват и се радват на Живота?

В каква кофти заблуда се опитваме да живеем? Тези дечица са жадни за грижи през всички сезони. Те не искат просто някакъв тъп коледен подарък – кукла или количка, а искат ТОПЛИНА. Като сме изпратили есемеса сме изпълнили гражданиския си дълг, а човешкият къде остана?!

Защо не отидем да си поговорим с тези деца, да си поиграем с тях, да ги попитаме лично какво искат, от какво имат нужада?! СТРАХ!!! Просто ни е страх, защото на лицата на тези деца са изписани детската чистота и красота, съчетани с болка. От това ни побиват тръпки. Независимо, че сме големи хора, не искаме да се срещаме лице в лице с тази невинна мъка. А трябва.

Само тогава ще успеем, поне малко, да разбрем какво им е в малките детски сърчица и как заспиват вечер без прегръдка и целувка...

Кампаниите трябва да се казват “Да дарим човечност”, а не пари! Вярно е, че без кинти нищо не става. Но децата не са просто бездушни парчета месо, които да зарадваме само по Коледа с някакви играчки. Те са живи! Те също имат мечти и то често по-красиви от нашите матерални стремежи!

И те искат да живеят, не просто да съществуват с купчина дарени дрешки и кухи играчки!

 



Други статии от този автор



Коментари