Коледа като за последно!

Броени часове преди най-светлия християнски празник - ние определено нямаме светло мислене или чисти сърца.

Забързани като за последно, устремени все нанякъде, вечно разстроени от нещо и непрестанно замислени върху друго, ние забравихме какво точно представлява Коледа и какво точно представляваме ние.

Нормално е, разбира се, да изпитваме еуфория. Повечето от нас заради многото почивни дни, почивката от работата и възможността за обилно празнуване. Други, за съжаление по-малко, заради светостта на този празник и заради това, че ще прекарат повече време с близките си хора.

Забравихме ли обаче какво точно представлява Коледа и, ако да - защо го направихме? Защо превърнахме празника в бум на пазаруването, безпредметното харчене и безкрайното себедоказване? Защо от смирени се превърнахме в освирепели души, които се борят за последната останала бройка от стока на намаление? Забравихме ли кои сме…и превърнахме ли Коледата в празник като за последно?

Преди години, поне в моя град, хората не свързваха Коледа с подаръците. За нас това беше празник със семейството, коледни филми, много ядене и възможност да видиш близки и познати, на които не си успял да отделиш нужното внимание през цялата година. Когато се сблъсках с Коледата в по-големите градове и в частност с тази в София, останах особено изумен от животинското в очите на хората. Нуждата им да разграбят молове, търговски центрове, магазини и всякакви подобни места. Нуждата им да купуват всичко, де що видят, особено, ако на него има лепенка с червен етикет - НАМАЛЕНИЕ. Но ние не живеем ли цял живот на намаление?...

Опитвайки се да бъдем добри, може би забравихме, че човек би се зарадвал и на един подарък така, както ще се зарадва и на десет.

Учудването ми стигна своя предел, когато видях една майка, нарамила хиляди торбички с детски играчки, сякаш беше дядо Коледа, която казваше на друга майка, че били за детето й - малко, но щяла да купи и лакомства. Чудя се, ако това дете получава половин детски магазин само за една Коледа, то какво ли ще поиска когато стане по-голямо?

Не се ли опитваме да изплатим собственото си детство чрез детството на децата си? Едно време ние не получавахме толкова много подаръци. Знаеш, че дядо Коледа ще ти донесе подарък и ще го остави пред елхата: мече, кола, влак, книжка…. Един подарък, защото си бил много добро дете. Но сега залозите са се вдигнали.

Може би, колкото повече подаръци получаваш, толкова повече си слушал…или не е съвсем така? Може би много от днешните деца не са запознати с легендите и историите около Коледа - особено с християнските, но със сигурност са в час с последните тенденции в света на телекомуникациите. Ако някое дете получи последния модел Iphone, само защото съучениците му вече го имат - дали същото това дете е запознато кой е Исус и какво точно празнуваме на Коледа? И ние като родители обяснихме ли на децата си - защо празнуваме този празник и какво се крие в него или бяхме прекалено заети да им избираме подаръци?

И, докато родителите пазаруваха като обезумели - дърпащи дрехи, аксесоари, подаръци, парфюми и всякакви подобни неща, а собствениците на магазините потъркваха ръце, защото за тях определено важи максимата – ден година храни, се замислих за още едно нещо - за религията. Колко от хилядите хора, които са изхарчили трудно изкараните или може би не толкова трудно изкарани пари, ще заведат децата си на църква? И дали моловете са по-пълни от самите църкви?

Едно време задължително ходех на църква по Коледа. Може би още много хора го правят, но други със сигурност предпочитат да прекарат коледния ден в подаряване на хилядите подаръци. Не намират утеха в религията, но намират ли в харченето на пари?

Ще се върна отново във времето назад, в по-малкия град, в който живеех. Там беше важно да имаш точно 7 ястия на масата, а не 77. Защото Коледа е празник на традициите, празник на семейството и празник на вярата. А не парад на суетата, в който всеки е длъжен да се прибере с повече торби от съседа. Коледа е празник, в който ние трябва да бъдем по-добри, а не да бутаме някой злобно, защото си е харесал блузата от съседния щанд, а тя би била прекрасен подарък за колежката от офиса.

И явно българите не са толкова бедни, колкото мислех аз, и колкото пишат навсякъде. Щом могат да си позволят да опразнят един търговски център за един ден, да купят на децата си последни модели телекомуникационни устройства и десетки нечетни ястия на трапезата си, то тогава те определено не са бедни.

Разбира се, това не са всички българи. Някъде по на север или на юг от големите градове, все още има от тези другите, със седем ястия и един коледен подарък. И те искат да купят, ако могат и целия свят на своите деца, но нямат тази възможност. И ще научат децата си, че празниците не се крият в подаръците, а във времето, изкарано с тези, които обичаме.

Накрая и на тези, които са заслепени от пазаруването, и на тези, които не са - бъдете здрави и щастливи, защото това са две неща, които няма как да откриете на никой рафт или при никоя разпродажба. Весели празници!