Актуално
Едно изгубено поколение

Гергана Шумкова | 03/01/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ч.Н.Г!

Каквито и банални пожелания да си кажем за новата година, не се залъгвайте, защото всичко ще си бъде, както преди. Ние сме вашето настояще и бъдеще, което израсна в едни много объркани години, изпълнени с несигурност. Години, в които единствената надежда се виждаше някъде надалеч зад граница. И затова ние ви връщаме живота, който ни дадохте - още по-объркан и още по-несигурен. Някои от нас, макар с носталгия по дома, заминаха далеч и ви превърнаха в мил спомен от България.

Ние израснахме в години, в които чалгата беше издигната на пиедестал, фолк певиците бяха сложното съчетание между красива и успяла българка. Естрадата миришеше на мухъл, а попът беше умрял. Жоро Илиев не беше мафиот, а религия, на която всички се кланяха. Ние израснахме в години, в които сигурност за бъдещето ти даваше не образованието, а силиконът. Ние сме децата на едно изгубено поколение!

Обърнете се и вижте хубаво младите хора около вас. Тия дето няма да станат от седалката си в автобуса на възрастен човек „Шото той като е стар къде е тръгнал да ходи”. Тия, които карат с 200 без да им пука колко трупа останаха само за последната година по пътищата. Вижте хубаво и тези, които почнаха да подпалват бездомни кучета и да бият пенсионери, за да вземат последните им пари. Тези чудовища са децата, които вие възпитахте. Тези деца, които израснаха във времена на тотална безнаказаност и сега ви връщат абсолютно всичко.

Да, не всички млади хора са такива, има и изключения, но за жалост улиците ни са пълни НЕ с изключенията. И, ако някой не е съгласен е достатъчно да мине през няколко столични заведения в петък вечер. Те са пълни с млади момичета, които имат еднакво абсурден обем в косата и устата, единственото място, което са забравили да напълнят е главата. Стоят като препарирани, а физиономиите им са нацупени, така сякаш целият товар на света е върху раменете им. Оглеждат се и чакат да бъдат купени, защото са вложили прекалено много средства във външния си вид, за да се хванат с някой беден „сдуханяк” на тяхната възраст. Любовта за тях не е нищо повече от разменна монета. А мотото им е „Богат стар няма”.

Младите момчета са с големи мускули и обезкосмени. Не са сигурни кое повече ги е изкефило в последните години - хитовете на Азис или това, че няма казарма. Последната им мъжка постъпка е, че са купили пакет салфетки в чалга заведение, а след това са карали пияни до вкъщи - без куките да ги спрат. Мечтаят за химия, ама не онзи скапан предмет от училище, а тази, която за месец ще направи обиколката на бицепса им двойна. Гледаш ги здрави и силни, а погледите им са изпълнени със страх, който често изливат чрез агресия към по-слабите.

Това са децата на 90-те. Загледайте се хубаво в очите на тези деца. Там ще видите всичко друго, само не вяра и надежда, защото годините, в които израснаха им я отнеха.

 



Други статии от този автор



Коментари