Цигани срещу инвалиди – няма такъв филм!

Прочетох статията за „Невидимите хора” и се замислих за циганите. Едно стилистично намигване към авторката. Защото да изтъкваме проблема с вторите като причина за проблема на първите – ми се струва по-скоро начин за задълбочаване на хаоса, отколкото за градивно решение, по който и да било казус.

На първо време ми се струва излишно и ненужно цялото сравнение между цигани и хора в неравностойно положение. Като да ви питам кое е по-шумно – лупусът или японската вишна...Не разбирам защо циганите са част от аргументите за причините на неоспоримо трудния живот на „невидимите хора”. От една страна, оставам с впечатление, че статията (за пореден път) е повече за гнева ни срещу фриволния (и дори охолен) цигански живот, отколкото (като никога) за проблемите на хората в неравностойно положение. Така циганите могат да се превърнат в причина и логична обосновка за абсолютно всеки проблем в страната – животът на хората в неравностойно положение, децата, лишени от родителска грижа, заплатите на миньорите, цените на тока...

Опасявам се, че дори не циганите са аргумента в случая. Че доказателствената част за тяхното безумно съществуване вече се изтърка с темата за безплатния ток и 13 годшините майки и затова вадим „тежката артилерия”, за да стреляме по тях с хората с недъзи. Несправедливо. И невъзможно.

Струва ми се също несправедливо да се сравняват две малцинствени групи, които нямат база за сравнение, защото сякаш чрез неинтеграцията на „невидимите хора” само подкрепяме проблема с циганската неинтеграция. Невидимият живот на едните сякаш за пореден път минава като тихо ехо, за да чуем (за пореден път) как ни пречи шумният цигански кючек.

От друга страна – нека не забравяме, че сред ромското население също има не малко хора с недъзи, които са лишени, от каквито и да било привилегии или специални грижи. Те какви са обаче? Цигани? Или хора в неравностойно положение? Социални паразити или онеправдани, изтерзани човешки същества, които се борят с всяко стъпало, нямат пари за лекарства и живеят в болка и унижение? Как да ги третираме? Кое е първо – етносът или заболяването?

Не съм убедена, че всеки, който напада циганите е сочен с укорителен пръст от обществото – точно обратното, вярвам, че изобщо емоционалната ни еволюция не е достигнала подобни висини на толерантност – и не насочени пръсти, а директна агресия спохожда, всеки който дръзне да прояви „ексцентричност” като защити правата им (за справка – да се провери одобрението на статии, насочени срещу ромското население и такива, които го оневиняват).

Слава Богу, негативизмът няма да опетни съдбата на лишените от равностоен живот. Но защо тогава не напишем нещо изцяло в тяхна подкрепа?! Защо не погледнем на проблема им със сериозното отношение, което той заслужава? Защо се разсейваме с безспорно касова тема, която за пореден път им отнема правото на съществуване и важност? За пореден път, сравнението – цигани – хора в неравностойно положение е недопустимо! Тогава да питаме – защо се отделят пари за кастрация и грижа на бездомните животни, а не ги даваме за подобряване условията на живот на „невидимите хора”? Защо просто не убиваме кучетата?!? Защо просто не убием циганите?! Така генерално ще бъдат решени доста сериозни проблеми – и ето – ще се намерят пари за онези, които най-много имат нужда от тях.

Но тук има друг проблем! Кой има най-голяма нужда е голям въпрос – защото за първото място ще се съзтезават и децата без родителска грижа, които ходят без обувки през зимата и ядат месо веднъж в месеца в своите забравени от Бога домове? Сега за кой да отидат парите? И изобщо къде има място за подобно сравнение?!? Кое е по-ароматно – виенското колело или жлъчката?

Да твърдим, че никой не обръща внимание на хората с увреждания и държавата е безучастна, не е съвсем достоверно. Тезата е отпреди десет години. Много неща се промениха оттогава. С всяка година заетостта на „невидимите” се увеличава и сериозно нараства броят на фирми, които наемат хора в неравностойно положение, а държавата насърчава подобни назначения! Днес, само в сравнение с последните 5 години - рампите и съоръженията за хората, които не могат без тях, са факт. Къде са правозащитните организации? Работят. Европейските фондове отпускат пари, чието усвояване е доста по-прозрачно и коректно, отколкото средствата, които потъват незнайно къде за прословутата ромска интеграция. Не чуваме гласа на правозащитниците, защото никой не напада хората в неравностойно положение. И Слава Богу. За тях просто се прави, колкото може и то, колкото и да е малко, е единственото възможно на този етап.

И никой не е виновен, че сме бедна страна, в която никой не се радва на охолен живот. И циганите са последните виновници. (Продукт – със сигурност, но не и причинител) И, докато търсим причините извън себе си, а вината в циганското гето – няма да почувстваме равноправие и благоденствие, нито ще видим справедливостта, която сами не сме готови да дадем. Ако съвестта ни е будна, ще има очи за реалността, в която една мизерия, не може да бъде за сметка на друга, за разлика от едно богатство. Помислете над това.