Актуално
До Скопие и назад: героите не умират!

Адриана Аврамова | 11/01/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Днес ще ви припомним историята на една истинска и смела  българка от „едно време”, за която не знаем много. Не знаем, защото са малко хората, които разказват за нея. Подвигът й не влиза в учебниците по история. Децата ни не са чували името й.

Защо?  

Защото не можем да очакваме от автори на учебниците по история, според които „Левски е бил арестуван”, в България е имало „османско присъствие”, а Баташкото клане е незначителен исторически факт, да запознаят учениците с подвига на една българка. И, защото държавата ни слабо я интересува, че българите губят най-важното - националното си самосъзнание. А без него един народ е не просто осакатен, той е мъртъв, погребан.

Мара Бунева - обичана или мразена, това е българка, записала името си в историята ни, жертвайки живота си в името на една по-висша идея.

87 години след смъртта й - вижте кой не я забрави. И помнете - героите не умират, докато има кой да ги помни.

До Скопие и назад....

Lentata.com съпроводи привържениците на ВМРО, начело с евродепутата Ангел Джамбазки и председателя на партията Красимир Каракачанов до град Скопие в Македония, където се състоя ежегодното паметно шествие в чест на Мара Бунева.

(част от присъстващите на тазгодишното почитане на Мара Бунева в Скопие)

За поредна година в църквата „Свети  Димитър” в Скопие бе отслужена панахида за българската героиня. За да уважат паметта на Мара Бунева дойдоха стотици българи, както от България, така и от Западните български покрайнини, и цяла Македония. Освен от ръководните органи на ВМРО, на събитието присъстваха и депутати от партията, както и стотици членове на организацията от София, Кюстендил, Перник, Русе, Благоевград.

След панахидата, всички присъстващи се отправиха към Камен мост (мястото, където Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич), за да поставят нова плоча на героинята. Припомняме, че всички плочи, поставяни досега биват поругавани и чупени от вандали.

(шествието по пътя към Камен мост)

(Камен мост)

На Камен мост Ангел Джамбазки, Красимир Каракачанов и Лазар Младенов (председател на БККС) изнесоха речи в памет на Мара Бунева. Шествието завърши с минута мълчание.

(мястото, където бе поставена новата плоча)

По време на цялото събитие стотици полицаи следяха да няма провокация от местните агитки. Известно е, че минали години на шествието са се внедрявали и провокатори, целящи да унижат Мара Бунева и хората, които й отдават почит.

(част от полицията в Скопие...)

Тази година също на няколко места в Скопие  бяха забелязани групички от по 20 души, имащи за цел да предизвикат поне смут в българските редици, но събитието протече мирно - до голяма степен заради предприетите мерки за сигурност.

Цялото събитие мина без инциденти, но остава въпросът дали новата паметната плоча ще устои на вандалите. И по-важното - защо е трудно да уважаваме героите?!

(на събитието имаше и подкрепа от Унгария)

(честващите са се събрали пред църквата "Свети Димитър")

(председателят на ВМРО излиза от храма "Свети Димитър")

***

Ето какво сподели Ангел Джамбазки минути след като изнесе реч пред присъстващите в чест на Мара Бунева:

Коя е Мара Бунева и защо е важно да я помним?

Мара Бунева е българка от Тетово, загива през 1928г., изпълнявайки смъртната присъда, издадена от ВМРО над правния съветник на Бановина (Южна Сърбия) - Велимир Прелич. Той е бил известен кожодер, изключително жесток тип. Той е и човекът, който организира Скопския съдебен процес срещу македонските българи, в който измъчават стотици момичета и момчета, които се определят като българи. Вадят им ноктите, палят ги, изобщо изключително кръвожаден човек. Той е и символът на сръбския терор над българите в Македония. Мара Бунева успява да се доближи до Прелич, да го издебне точно на това място, на което сме застанали тук (стария Камен мост), да го застреля, после и да се самозастреля, с което да изпълни смъртната присъда. Това е Мара Бунева - борец за свобода.Човек, който е смятал, че е легитимно да умреш, защитавайки своята кауза.

Сякаш не са много българите, които са запознати с нейната личност...

За съжаление, все по-малко са българите, които са наясно кои са дори Левски и Ботев - мислят, че са футбони отбори. Защото образованието вече няма нищо общо с родолюбието и патриотизма, защото българското училище се е превърнало в място, където учениците се занимават с всякакви неща, само не и с учене, а и просто чакат да получат дипломата си, за да...правят нещо друго. Не се преподава патриотизъм, не се преподава родолюбие, няма систематично запознаване с миналото на България. Дори, вижте - това е 1828 година, не говорим за времената на турското робство, не говорим за великите царе и ханове, говорим за 1928-ма година - още 100 години не са минали оттогава...

В този ред на мисли - губят ли българите националното си самосъзнание?

Губим го, да. Губим го, ние, българите, защото все по-малко държавната власт обръща внимание на патриотичното възпитание, защото все по-малко е модерно и интересно да знаеш своята история и своето минало. Защото все по-малко е модерно и важно да бъдеш достоен българин. Затова аз много се радвам на различни начинания и инициативи на отделни хора, на млади момчета и момичета, които доброволно започват да даряват книги, да четат книги, да правят самообразователни часове по история, изобщо да възраждат това, което ние наричаме „българско национално самосъзнание”.

Всяка година от ВМРО организирате панахида в чест на Мара Бунева, обикновено не липсват провокатори на тези събития, но тази нямаше – на какво се дължи това?

На това, че вчера помолих лично министъра на Външните работи на България - господин Митов, да уведоми по дипломатически път своя колега тук, на това, че направих един запис в Европейския парламент, в който официално уведомих правителството на Скопие, че една провокация тук ще им струва много скъпо и не могат да си го позволят. Както се вижда - значителни полицейски сили са ангажирани с тази охрана, а и не допускат такива разни ''млади анцузи'' да се разкарват и да търсят провокации.

И тази година слагате нова паметна плоча, след като миналата година вандали я изпочупиха. Догодина пак ли ще се наложи да я сменяте?

Да, със сигурност ще трябва да сложим нова отново. Но това няма да ни притесни, уплаши или попречи.Това, което ние искаме от тази държава, е да даде на българите правото  да живеят свободно и като граждани на Република Македония. Ние не отричаме, че има хора, които се чувстват като македонци - това е факт. Има хора, които казват „аз съм македонец” - добре, това не ни пречи. На нас ни пречи да се отрича правото на македонските българи да се самопределят като такива и няма да го допуснем. Вече е 21 век, няма как да стане. Има Европейски парламент, има Европейски съюз, дипломатически отношения, просто няма да се случи.

Засилва ли се интересът към честването на Мара Бунева спрямо други години?

Да речем, че не намалява.Тази година имаше повече местни българи от миналата, това за нас е добре. Не е важно колко хора ще дойдат от България - лесно е да си български националист в България. Много по-трудно е да си българин тук, в Скопие. И затова са важни тия хора - вижте го (посочва мъж в далечината) - с това балтонче изтъркано изцяло, с изпокъсаните дрехи, бедни хора, смачкани от живота, но пазещи достойнството си на българи. Такива са македонските българи днес, в 21 век.

Казахте преди малко, че героите на умират - вярно ли е това?

Героите не умират, така е. Въпросът е дали ние ги знаем, дали ние ги помним.

(венци в чест на Мара Бунева)

 


 

 



Други статии от този автор



Коментари