Специален коментар
Страхува* ли КОЙ Петко Сертов?

Мария Маркова-Марчела | 13/01/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

След повече от месец отсъствие от този свят, Петко Сертов се прибра. Версиите за отсъствието и присъствието му в момента са почти, колкото изкланите нигерийци в Африка.

Африка, онова преебано местенце, пълно с „чернилки“, както биха се изразили разни мои колеги, от които ме е срам. А Петко, онова преебано момченце, както биха го нарекли пък неговите колеги, отиде за зехтин до Гърция, за да си донамаже ските и се прибра, пързаляйки се по нервите на КОЙлине.

КОЙлине - събирателният образ на всички, които се поклащат мързеливо зад нас, докато ние като кучета дешифрираме и опитваме разни лайна по полянката, която обитаваме.

Някога наблюдавали ли сте как се държат разгонени бездомни, а и не само, кучки, заобиколени от обезумели от възбуда членове на партията КОЙЛИНЕ?

Има го в природата, да няма любов в секса. Всички виждаме всеки ден как кучешката поза ражда обречени на всякакъв вид глад бездомници.

Лута се объркана и изнервена една женска, на която никой не предлага „Бентли” за секс, а след нея тичат безброй мъжки, които си викат „Тая все на някого ще пусне“. И така, без кой знае какви усилия да се полагат от нито една от страните в спора -„Защо сме се родили?!“, винаги някой е ебал, винаги някой е наебан и почти винаги клетата ни държава се сдобива с хиляди малки, сладки бездомни кученца, които след година-две започват да ни хапят с отровени от околната среда зъбки.

И сега, ако в този текст за кучета, вие виждате предимно човещинки, значи нещата са ясни. Всичко вече е сведено до най-елементарните ни нужди - да има къде да се изакаме, да има къде да се изпикаем, да има КОЙ да ни хвърли храна, някой евентуално да ни почеше по коремчето, да пораждаме и да поебем.

Приказно.

И тук въпросът „Страхува ли КОЙ Петко?“ умря, погребахме го, случаят е приключен - той се разложи и от кокалите му скоро ще можем да си построим колибка, в която да изкараме зимата.

Междувременно, кибиците в световната оргия ще продължават да крещят във Фейсбук и по разни площади „Аз съм Шарли“, „Убийте убийците“, „Оставка“ и „Циркът дойде“, докато например дните на министър Москов минават в тих героизъм, докато източват произведения на изкуството от КТБ, докато шефът на Народния театър намери себе си.

Ще продължаваме да сме на онова преебано местенце – планетата Земя, докато навсякъде около нас се случват ужасяващи неща, които причиняваме сами на себе си. Защото разликата между войните и убийствата е като разликата между слона. Никаква.

Всички сме едно – сунити, шиити, костовисти, либерали, демократи, християни, будисти, гейове, педали, цесекари, левскари, бесепари, дедесари, месари, лайнари...всички сме едно, но действаме поотделно, защото юнашко сърце, майко Земя, не трае.

Всеки е поробен от тирани мръсни и животът ни минава в мерене на пишки, безразборен секс и отброяване на всяка глътка поет въздух в банкноти.  

Сътворението, падението и спасението – е не по Господ или Микеланджело, а по нас самите, защото някой много тъп е решил, че можем да се справим с тежката задача мирно и тихо да живеем в любов и разбирателство.

Да турим пепел на виртуалните си рани, да погребем жертвите на мръсните си войни и да ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД предлагам аз, защото и без това си е ебало майката! 

 * бел.ред - Припомняме, че изразът "страхува" стана популярен, след ето този цитат на Делян Пеевски, казан на митинг в Крън - „ГЕРБ ви страхуваха 4 години, на 12 май измитаме ГЕРБ и ДПС идва на власт! Няма да се коалираме с ГЕРБ!”)

 



Други статии от този автор



Коментари