Най-дебелата българка: живейте с радост!

Не, това не е обикновена история. Това е историята на Емилия Никитова - жена с любящо, но болно сърце. Жена, която ненавижда егоизма. Еми, както я наричат приятелите й, е с тежкото заболяване елефантиаза, по-известно като - слонска болест.

Единственото желание на тази жена не е да има скъпа кола или къща, а да може да се порадва на слънцето. В момента – това е невъзможно.

Политоложка, шивачка и писателка на поезия, разкази и приказки, Емилия е затворена зад четирите стени на общинското си жилище в Пловдив, квартал "Тракия" - вече 2 години.

Останала е без родители. Сама се бори със съдбата, но не се оплаква и пожелава на всички, които ще прочетат това – да живеят с радост.

Здравей Емилия, какво е заболяването ти и от какво точно страдаш? 

Аз съм с елефантиаза - четвърти стадии, с тежка сърдечна недостатъчност, заболяване на периферните съдове - диагноза неуточнена (това пише в ТЕЛК решението ми), с диабет-втори тип, с дихателна недостатъчност, с два микроинфаркта, с очни заболявания - катаракта на двете очи, кератоконус, астигматизъм, 8 диоптъра късогледство, с гонартроза, коксартроза, имам свръхтегло - 220 килограма.

Какво точно представлява елефантиазата (слонската болест)?

Това е болест, която засяга лимфната система на организма. Получават се огромни торби със застой на лимфа и постепено те започват да стават все по-големи и по-големи. Болестта се нарича елефантиаза, поради специфичното оформяне на краката като слонски. Обикновено се причинява от ухапване на комари и се среща в субтропичните страни. В България няма елефантиаза от 1954 година.

Обаче независимо от това, моята диагноза е елефантиаза, защото симптомите са идентични със слонската болест. 

Откога състоянието ти е толкова тежко и има ли начин то да се подобри?

Аз мисля, че има тъничка пътечка, по която да се мине и да се възстановя, да живея нормално. Доколкото знам в Израел и Русия е възможно да се направи подобна операция. 

Предполагам средствата, които са ти нужни никак не са малко. Има ли някой, който ти помага? Имаш ли семейство?

Не, сама съм. Родителите ми починаха. Имам един приятел, който ми помага, но и той като всеки един човек, който е в България, е на ръба на оцеляването и ще заминава в чужбина. И единственият друг човек, който се грижи за мен е д-р Гюлев - един зъболекар от Пловдив, който миналата година, като разбра за мен, дойде и искаше на свои разноски да оправи зъбите ми, с които също имам огромни проблеми. Той ме подпомага финансово за храна, защото аз съм с една мижава пенсия като всеки пенсионер-инвалид в България. Плащам и на едно момиче, което идва да чисти.
 

Отколко време не си излизала навън?

От 2 години. За този период имам едно епизодично излизане. 

Какво те крепи?

Това, че пиша. Пиша стихове, разкази, имам и проект за един сборник с приказки. Имам нещо, което трябва да свърша на тази земя. Трябва да си напиша книгите, затова искам да съм в едно прилично здравословно състояние. Не мога да си отида от този свят, не мога да си отида, ако не свърша тази работа. 
 

До момента имаш ли издадена стихосбирка?

Да, имам една. Нарича се "На приятелите с любов". Но не се продава в книжарниците, най-често я подарявам. Човек е това, което оставя след себе си. Едни оставят деца, други стихове или добри дела. Например на мен прадядо ми чешма ми остави.

Образованието ти обаче е на политолог, с това занимавала ли си се?

Занимавала съм се с какво ли не: с преводи от немски, с шиене, правих сценични костюми. През 1998 година в Пловдив отворих ателие за шивашки услуги, в което се вършеше всичко. Никога не съм казала не мога или не става. Не съм връщала човек, включително и тези, които не са ми плащали. 

Какво най-много те е наранявало?

Най-много ме наранява човешкият егоизъм. Ако има нещо, което да мразя, това е егоизмът. Иначе на хората се научих да прощавам и непростимото. Просто, защото моето силно верую е, че ние сме страдалци на тази земя. Вървим, бутаме се и все по-малко се обичаме. Да не говорим, че в България радостта избяга от човешките сърца. Дори когато хората се засмеят, очите им са пусти и мен това много ме наранява и болката кънти в мен.

За финал - кои за теб са важните неща в живота и какво пожелаваш на хората за 2015 ?

Да се опитат да я изживеят, търсейки радостта !