"Хей Османе, враг проклет!" vs. "Джелем, джелем"

1. Хей Османе, враг проклет,
Твойто царство се свърши
И от Бога си проклет
Нямаш правда се реши!

пр. Бой, бой искаме ний,
Да победим врага злий,
Мир и правда да царува,
Българина да домува.

2. Българин веч не трепере
От проклетo ти име,
Ще те гони със потеря,
Било лете или зиме.

Бой, бой искаме и пр.

3. С огън той ще отговаря
На твоите чиновници,
Често ще им той повтаря:
Варвари, разбойници!

Бой, бой искаме и пр.

4. Гарнизонът дет`Султана
В Румелия ще прати
Ще да види и в Балкана,
Какво ще да си пати.

Бой, бой искаме и пр.

5. Бърза помощ от Султана
Той ще тича да проси,
А най-сетне Мухамеду,
Много здраве ще носи.

Бой, бой искаме и пр.

Из „Учебник по пеенето” за средните училища в Българско от Йосиф Каломати, стр. 137-138, учител по музика в Областната реална гимназия – Сливен. Собствено издание 1884

Това, драги сънародници, е текст от учебник по музика от времето, когато все още съществува Източна Румелия - автономна турска провинция. Натъртвам - провинция. Не държава, още по-малко пък суверенна. Учебникът е за турската провинция, но заглавието му е за "училищата в Българско". Нашите прадеди тогава не са признавали решенията на Берлинския конгрес и са отказвали да наричат провинцията по друг начин, освен като Българско!

Това е през 1884 г. - само една година преди Съединението, 6 години след Руско-турската Освободителна война и 8 години след кървавия разгром на Априлското въстание. Въпреки всичко българите тогава са възпитавали децата си да бъдат свободни хора!

В сегашните български учебници по музика за трети и четвърти клас се изучава "Джелем, джелем" (на цигански и български), "Гял янъма" (на турски и български), има уроци, посветени на някакъв цигански празник Банго Васил и т. н.

Годината е 2015, а България е суверенна и независима държава, но дори и в учебниците по музика място за българската култура няма. Там се настаняват чужди и вредни традиции. Учебниците по родинознание са сменени с безличния предмет "Човекът и обществото", понеже думата Родина била "натоварена с негативни конотации" (каквото и да означава това). В тях българското е почти заличено и представено просто за едно от многото лица на "културното разнообразие по тези земи". В резултат - "българската" образователна система днес възпитава мулти-култи дегенерати с размътено българско самосъзнание и робски инстинкти.

Можете ли да откриете разликите? Кога България е била независима и свободна? Тогава или сега? Прочетете учебниците тогава и сега, и сами си отговорете на този въпрос.

АВТОР: Костадин Костадинов