Актуално
Долу ръцете от Ласкин и Бахаров!!!

Гергана Шумкова | 16/02/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Телевизията в България започва да мирише все повече на помия. И не говоря за някоя провинциална кабеларка, а за националните ни телевизии, за тези, които са длъжни да имат някакво ниво. Националните ни  медии започват с все по-голяма сила да легализират проституцията, селянията и глупостта. Тези три думи вече са ключов фактор, за да си успял по български.

Миналата седмица Дикoff беше поканил Зори Линдарева в предаването си. Коя е тя? Еми, любовницата на Тачо. А, Тачо кой беше?!... Та, господин ДикоФ беше поканил Зори и някъде около 18 часа в национален ефир я попита - „Верно ли за свирка можеш да вземеш 5 бона”? Точно така, тази дискуся се води в национален ефир. Това е лицето на съвременната публицистика! Г-ца Линдарева се ядосваше на жълтите въпроси с нежно ухание на нещо кафяво, а аз се чудех защо?! Няма по-нормално от това, ако си писател да те питат за книгите ти, ако си актьор да те питат за ролите ти, ако си любовница да питат за цената. Доколкото си спомням, самата Линдарева гордо разказваше във ВИП брадър, че като компаньонка взимала 20 хиляди. Пари, които мили ми деца, не се изкарват с учене, това са четири свирки...

Точно така, запомнете хубаво - четири свирки по 5 бона. А, за да разберете на кого и къде - внимателно следете съвременната публицистика в България, защото отговорът е някъде там.

Като говоря за помия в национален ефир няма как да пропусна „Папараци” по БТВ, където вчера разследващата журналистка, по-добре позната сред феновете си като писателка, Калина Паскалева представи ЕКСКЛУЗИВНИЯ си социален експеримент – Как реагира обществото, когато види пиян шофьор?

Всичко щеше да е много ЕКСКЛУЗИВНО, драга ми Калина, ако този материал не беше направен в емисията новини на БНТ 1 на 21 декември 2014. Все пак си „журналистка” трябва да следиш какво се случва в ефир...

(бел-авт.; репортажът на БНТ 1, тук - http://bnt.bg/news/zdrave/6-ot-10-choveka-upa-tvat-piyan-shof-or-kak-da-stigne-do-tselta-si)

Същата тази „журналистка” съди актьора Явор Бахаров, защото той я нарече „мръсна курво”, когато тя и екипът й като ексхибиционисти го дебнеха след представление. Аз не знам как може да напишеш бестселъра „Дневника на една курва” и след това да съдиш някой, защото те е нарекъл „мръсна курво”...

А, сигурно го съди заради „мръсна”...

 Постъпката на Явор Бахаров към екипа на „Папараци” е похвална, защото, когато просто седим и гледаме безучастно - ние легализраме простотията, ставаме част от нея. И тук не е важно дали харесваш Явор Бахаров или не, дали според теб е добър актьор или не. Тук важното е, че момиче с няколко кубика силикон съди млад български актьор, който е известен с ролите си в театъра и киното, а не с амплоато си на бивша „изкусителка”, която понастоящем се изживява като новата Валя Ахчиева.

Същият този „отбор силикон”, който от известно време се е вживял в ролята на нравствен учител със социалните си експерименти и ексклузивни скрити камери, си беше позволил да снима Иван Ласкин и да го показва като квартален пияница. Това не е жълто, това е лайно, което ни се предоставя топло, топло всяка неделя по БТВ. И тук не може да се сърдим на „отбор силикон”, защото кубиците не са създадени, за да мислят, а служат за обем. Тук може да се сърдим на една имаща се за стойностна телевизия като БТВ. Тя си позволява да петни името на артисти като Иван Ласкин, които са направили достатъчно роли, заради които да им се възхищаваме и не се нуждаем да си навираме носа в мръсното им бельо.

Не знам дали преднамерено в това предаване постоянно се правят сълзливи интервюта с фолк певици, че да види драгият зрител как - „фолк звездите също плачат”, а след това се пуска някой „скапан” бг артист. Знам, обаче едно нещо със сигурност - ние мълчим, гледаме тази помия и така я легализираме.

Случаите на Иван Ласкин и Явор Бахаров са метафора на това, което се случва в родния ни ефир...

Но да не забравяме, че в България има една мода - тук започваме да уважваме артистите, когато умрат. А дотогава - живи и здрави се радваме на простотията, която бълват националните ни медии.

 



Други статии от този автор



Коментари