50 нюанса сиво (вещество)!

50 нюанса сиво (вещество)!
20-02-2015г.
35
Албена Вулева

Силна, направо труднопреодолима еуфория докара у нашенеца филма "50 нюанса сиво". Не, че въпросното „произведение” не е било преди това издадено на книжен носител - книга, така да се каже.

Друго си е обаче, да го изгледаш вече сдъвкано и смляно, поднесено през призмата на погледа на режисьора. Така няма нужда да напрягаш собствената си мисъл да изработва призма, през която да възприемаш сюжети, образи, картини...Но, както съм си запозната със сюжета и твърде обозримите и предположими, дори и само на пръв поглед и изцяло на база външен вид предели на фантазията (особено еротичната) на авторката, от почитатели на подобен род резултати от напъни (които, умишлено няма да назова творчески), повече не би било в рамките на реалистичното да се очаква.

Възторг, опашки, свръх потребление на пуканки, неизчерпаеми очерци и статистически сводки колко точно приходи е белязал филмът...

Направо, все едно Нова Година празнуваме. И всичкото това, заради блудкавите, напълно откъснати от всякаква реалност мокри брътвежи на грозновата леля. Ако се чудите защо главната героиня е грозновата - в нея авторката вижда себе си. За всичките останали фантасмагории, опънали ластика на скуката ми до неподозирани предели и надминали по нереалистичност „Властелина на пръстените” заедно с "Хрониките на Нарния" - вина има единствено въздържанието на авторката от сексуален живот, което я е докарало дотам да пише за секс, без да е вкусила от него.

Но, не е това, което ме вълнува. Тъпи филми и тъпи хора, които да им се радват напоследък земята ражда много. Особена концентрация се забелязва в България. Лошите социално-битови условия, ограниченията на пазара на труда и  стресът са си оказали нужното влияние и върху духовния, върху интелектуалния и върху сексуалния аспект на личността.

По-интересно ми е как така някакъв долнопробен блудкаж за сексуални извращения (при това от банално-скучните), който дори на малкия пръст на една Емануела 1, 2, 3 и т.н. не може да се намаже, предизвиква такъв възторг, при цялата низменост и елементарщина на сюжет и изпълнение, а същевременно отвсякъде хвърчат плюнки, породени от крайно високите кинематографични и естеско-смислови изисквания на публиката по адрес на българската лента „Дякон Левски”?

Искам да ви кажа, че съм гол наблюдател единствено на реакциите. Не съм изгледала от началото до края нито един от двата филма, само откъси и трейлъри. Сивия сексуален живот на грозната домакиня нямам и намерение да се унижавам да  гледам. Трите прочетени на крак страници в една книжарница ми стигат, за да заплюя това литературно изхождане, а за екранизацията някой трябва да бъде наказан.

Съвремения прочит на историята на Апостола, обаче, е задължителен за всеки. Без значение от качествата на филма. Просто трябва. Тази информация, тези лични впечатления трябва да се придобият от всеки, най-малкото, за да си даде самостоятелна оценка на достойнствата или липсата им на продукцията и собствена преценка доколко масираното плюене по филма е основателно. Защото много ми е  интересен този подход, който избира родният кинозрител. С лекота може да се възторгне на нещо толкова елементарно, чак обидно за зрителя с ниското си равнище, като „50 нюанса сиво” и изведнъж избухва с едни необозримо високи очаквания към родната продукция.

Както казах, не съм гледала филма, може да е просто отвратителен. Но, самият факт, че някой в тези комерсиални времена е избрал да направи филм за Левски е достойно за малко, мъничко повече уважение и подкрепа. Дори да се е подхлъзнал някъде в качеството на изпълнението. Защото човекът е избрал да направи филм за Левски. Точно сега, когато трябва на българина да му се напомни, че има (О, ужас, но...факт!) само един-единствен наистина голям, свят дори национален герой. Човекът е направил филм за Левски. Не за Джаро, не за мафията, не за курви...Не е адаптирал бразилска сапунена опера от 1962-ра... Кой по дяволите в България дръзва да прави нещо, свързано с българщината?! Та тук е гнездо на чуждопоклоници! Даже мартениците ни се изработват в Китай...

Така че, дами и господа - стегнете се! Дори филмът „Дякон Левски” да е най-голямата помия на киноиндустрията, никой няма да ме убеди, че е с по-ниска художествена стойност от „50 нюанса сиво”. 

Ако ще губите няколко часа от живота си и 15 лева от джоба си, то нека това да е за да се възмущавате, че образът на Апостола не е изграден според идеалистичните ви представи за него (ако изобщо, разбира се имате някакви представи за него...), отколкото да издирвате с очи циците на главната героиня в секс-фантасмагорията за грозната Пепеляшка, която апропо цици няма...

Изберете българското и не се излагайте! Достатъчно радостен сам по себе си е фактът, че българин е заснел филм на историческа тематика за историически период различен от  „мутренския”!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.