Специален коментар
Апостола в Цариброд и Босилеград

Ангел Джамбазки | 23/02/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преминаха и приключиха шумните и лицемерни официални „чествания“, посветени на годишнината от мъченическата смърт на Апостола на българската свобода.

На тях отново чухме и научихме, че Левски е пръв европеец и се е борил за европейски ценности. Не чухме срещу кого се е борил. Не чухме нищо за Османската империя и турското робство.

Чухме рехави, осакатени, преиначени, скопени цитати, извадени от изреченията на Апостола, безнадеждно смислово безмислени. Като например повтаряната до втръсване част от думи на Апостола, преразказвам – „че ще живеем като равни, българи, турци, евреи, арменци“. Ама цитатът продължава – под нашите, български закони. А не под общопланетните такива.  

Не разбрахме от кого е бил обесен. Вероятно от противниците на „евроатлантизма“ и европейските ценности. Всъщност точно от тях, ама в битността им на поробители на българския народ и служители на Османската империя.

Преживяхме очакваното изпълзяване на неколцината клетници, търсещи бой и популярност, твърдящи, че Апостола е обесен, защото е престъпник и бил осъден, защото бил убиец.

Преживяхме и срамните скандали, разпри и каруцарско поведение, посветени на филмА за Левски. Истерията на режисьора, кръвното му, размишленията на интелектуалците, споровете дали по това време се е псувало на майка и дали дякон Игнатий би нацепил турското заптие със звучното и характерно за пътници в автобус 78 - „да ти еба майката“.

Преживяхме и размислите на словесните онанисти и Интернет патриоти, които не са гледали филмА, ама държат да го коментират. Ей тъй, да се отбележат по темата.

Настрани от официалното обществено лицемерие и простотии, българите извън Отечеството отбелязаха годишнината от смъртта на Васил Левски. Босилеград и Цариброд, извън „официалните“ чествания българите в Западните български покрайнини, отдадоха почит на Апостола.

Тихо, скромно, с уважение.  С признание. С патриотизъм. С родолюбие.

На български език. В чужда държава. 

Има надежда за бъдещето на българската нация.

 



Други статии от този автор



Коментари