Актуално
Човекът с обърнатата глава

Станислава Шумарова | 24/02/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Главният герой в приказката, наречена „Различност”, този път е от град Монте Санто, Бразилия. Клаудио де Оливейра е роден преди 38 години с артрогрипоза, рядко заболяване, чието проявление се среща 1 на 3000 бебета. На него се пада честта да се бори с това заболяване, при което всички стави в човешкото тяло са негодни. Шансовете човек, който носи болестта да живее пълноценно, са нищожни, дори лекарите в болницата са преложили на майка му Мария да остави бебето да умре...от глад.

За наша радост майчината любов е надделяла над практичните съвети и днес Клаудио де Оливейра е жив.

Да – той не използва ходилата си, за да върви, а се придвижва на коленете си.

Да – той не използва ръцете си, за да пише, а с помощта на химикалка, която захапва, натиска клавишите на клавиатурата.

Да – той не ходи с гордо вдигната глава, защото главата му е увиснала върху гърба му, тъй като не може да се крепи, изправена като нашите глави.

Въпреки всички изброени и хиляди други обстукции,  Клаудио води достоен живот, с който повечето от нас не могат да се похвалят.  Семейството му се гордее с него и го подкрепя 1000 процента, още един факт, за който уж „нормалните” хора се борим да постигнем ежеминутно.

Напук на науката и докторите, Клаудио граби от живота с пълни шепи. Младият мъж е завършил висше образование и изнася лекции като мотивационен говорител пред големи аудитории. Пее и танцува невероятно, предвид синдрома, с който се е родил. Дори си има гадже противно на всички очаквания...

Ако не знаехме как изглежда, сигурно бихме му завидяли, защото си има всичко.

Но бих казала, че и сега би трябвало да му завиждаме благородно и да се поучим от него. Клаудио е не просто пример за подражание, а пример за земен ангел.

Той, сигурна съм, е изпратен с мисия на планетата Земя, не може да е случайно неговото раждане, не може да са случайни и мъките му.

Че да му помогнем – не можем, това е ясно, но да се научим на сила и търпение от него – това трябва да направим.

Силата на духа се възпитава трудно, а какво остава, когато и живота в „Различост” не ти подава ръка, а допълнително е усложниел положението ти.

Клаудио споделя: „Прекарах целия си живот дотук с една-единствена цел - да се адаптирам към света - и успях! Днес се чувствам нормален и пълноценен човек.”

Каква воля и желание за живот – 38 години да се бориш за изконното си право да бъдеш човек!!!

Клаудио буди възхищение в хленчещата ми душица, ако трябва да я сравнявам с неговата. Възхищение даже е малко, той определено е ТИТАН, който е наясно със себе си, превъзмогнал е себе си и е постигнал крайната си цел – да живее тук и сега.

И, за да е още по-озарителен ореолът му, ще Ви кажа, че Клаудио редовно ораторства по цял свят пред хората в неравностойно положение, за да им вдъхне надежда.

Човекът от снимката с обърнтата глава иска да каже на други хора -  че съдбата не е лека, но има на какво да се надяват. Че надежда винаги има.

Разбирате ли?

 

 



Други статии от този автор



Коментари