Актуално
Винету, жабата и 16-те милиарда

акад. Петър Иванов | 02/03/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Притчата за жабата в котела на огнището е от романа „Винету” на Карл Май. Тя е индианска, на племето команчи. Един стар полусляп шаман Муакаца Коно я разказва на Винету, по това време той е млад вожд (на два мандата), по повод на желанието на вожда да се сдобие с тлъста сума пари, които му трябват за една голяма работа (да си купи пера от паун за украшение на главата, кратунка за манерка и Червената карабина на Поразяващата ръка да гърми бизоните из прерията).

Според Муакаца Коно, ако човек се бави и си купува перата от паун едно по едно, и спестява за кратунки и карабини с години от продажбата на скалпове, то той ще наподобява свикващата със загряваната до завиране вода жаба и приживе едва ли ще изпита щастието на Омайния Шепот.

Затова трябва да постъпи като опарената с вряла вода жаба и да изскочи тутакси от котела като попарен, вземайки наведнъж, без да чака, всичко, което му трябва, в случая всичките пари, като заем от едни 240 проститутки, обслужващи керваните из Дивия Запад (Дивия Преход).

Винету постъпва точно така: взема заема, купува си, каквото му трябва, но Карл Май не казва после нищо за връщането на парите.

В историята, разказана наскоро от ген.-лейтенанта от с. Банкя - Бойко Методиев Борисов, се говори за крастава жаба, но това се дължи на особената поетика на банкянския вожд, това е същата жаба на Муакаца Коно от книгата на Карл Май.

Така че, гласуването на първо и второ четене на заема от 16 милиарда лева в Парламента безспорно си има сериозни индиански основания, изпълнено е с дълбока индианска мъдрост.

Въпросът с продажбата на чии скалпове ще се връща борчът, не беше разгледан от умните и честни депутати (никой от тях въобще не краде), защото отговорът му би трябвало да е ясен на всички индианци в горката България.

 



Други статии от този автор



Коментари