Актуално
УНИЗЕНИТЕ: Да си даскал е лоша съдба у нас...

Станислава Шумарова | 05/03/2015

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Баща нахлува в начално училище "Княз Борис I" в Шумен, хваща учителката на сина си за реверите и обърсва стената с нея... Защо? НЕ и обяснява, но впоследствие става ясно, че синът му се е обадил по телефона и се оплакал, че учителката му е ударила шамар.

СА-МО-РАЗ-ПРА-ВА!!! Сигурно таткото е бил много разярен, че дори, без да поговори с учителката или с останалите деца, нахлува в класната стая и започва да раздава своето собствено правосъдие. Хората тотално са откачили! Прекрасно е да имаш доверие на детето си и то на 100 %, но не е нормално да не поискаш и мнението на ответната страната. Това ли е начинът за възмездие?

Даскал – личност, достойна за уважение преди, а сега просто ситуирана фигура в класната стая. Учителите са хората, с които децата ни прекарват повече време, отколкото със самите нас. Преподавателите би трябвало да ни помагат с възпитаниетоно на  нашите малчугани и да им предават не само знания, но и да ги научат на морал, да ги ориентират в света. Едно време и това се е включвало в трудовата характеристика на даскалите. Днес обаче професията педагог носи негативен оттенък.

Подобни родителски прояви внушават индиректно на децата, че учителят явно е този, който влиза в класната стая и трябва тихо и кротко да си седи пред дъската или на бюрото, да си каже урока без грешки и да си излезе.

Преподавателят няма право да направи забележка, камо ли да я напише в бележника на детето ни.

Да не си е помислил  и за миг да повишава тон или да помоли децата да си спрат звука на телефоните, както и да приберат от чиновете си гримовете и всички останали високотехнологични машинки, които пречат на учебния процес...

Голяма част от младото поколение са с с нагласата „Да не съм дошъл на училище, за да уча?!”.

УЧИЛИЩЕ – свята дума за българските възродители, но за все по-малко от децата ни. УЧИЛИЩЕ – моден форум, където да си покажеш най-новите кецове, да си направиш поредното за деня селфи и да се похвалиш в коя кръчма си се разбил снощи...

Какво им става на днешните деца?

Не им ли е интересно вече да учат за Светите братя Кирил и Методий? Как ще им е интересно, те все по-малко могат и да пишат на бял лист с химикал, ако няма докосни- екранче, са триста мъки да ги накараш да напишат нещо.  

Но явно в днешно време, ако учителят се помоли да напишеш есе на тема „Аз съм българче”, се обаждаш на тате по мобилния си телефон и той на часа дофтасва да бие този нещастник, който се опитва да научи детето му на нещо ползотворно. Сигурно, даскалицата от Шумен не е била послушна и третокласникът я е наколадил пред родителите си.

Мили деца, защо не попитате мама и тате, когато са били ученици, как с всички сили и средства са се опитвали да скрият, че са се държали непристойно в класната стая. Страхували са се класната да не се обади вкъщи по стационарния телефон на родителите им, за да си поговорят нормално и да обсъдят проблема.

УВАЖЕНИЕ! Това е ключовата дума, която липсва относно училищната институция!

Днес са едни екстеншъни в косите, едни дълги маникюри, шапки и слънчеви очила, прекалено къси поли, прекалено смъкнати дънки, расти... Някой го наричат стил. Каквото и да си говорим целият този външен вид е прекалено много разкош в 8 сутринта за първите 2 часа по Български език и Литература, които започват с разговор:

- Днес ще обсъждаме стихотворението „Хайдути”.

-  А, това не е важно.

- От кого е написано?

- К’во ти пука.

- Поне прочетен ли е откъсът, поместен в учебника?

- Учебник – ся’ и пари за учебник ли да давам. Няма ли го в нета?

- Тогава да проверим домашната

– Г-жо, не се излагайте и домашна ли очаквате да пишем, на парти бяхме снощи.

-          ...

Как точно очакват родителите да си вършат работата учителите, ако не обяснят ясно на децата си, че трябва и те да положат усилие, за да върви нормално учебния процес.

Така и учителят ще им е полезен, и те ще натрупат базисни знания, които ще надграждат през целия си живот.

И едва ли примерът „Обади ми се тате и аз ще ступам даскалката” ще помогне за по-доброто образование в България.

 



Други статии от този автор



Коментари