Ами ако...

Това заглавие не е измислено от мен.

Има един стар разказ на патриарха на научната фантастика Айзък Азимов, който се казва така. В него става дума за алтернативната история и за това, какво би станало, ако нещата, които са се случили, просто не се случат.

Примерно, ако не се бяхме освободили от турското робство на 3 март?

Ами ако точно сега руските войски бяха на Дунава и подготвяха своя десант? Съдейки по огромното количество излята помия по адрес на националния ни празник, възхваляването на мъдрия султански режим, оплюването на руско-царистко-казашкия ботуш и отричането на робството въобще, би се случило следното...

Във фейсбук ще се създаде група „BADI BALGARIN - KAJI NE NA ROBSTWOTO”. В нея мълниеносно ще се запишат 78 737 човека (примерно). Няколко дни по-късно ще се създадат контрагрупите „Гяур – това звучи гордо”, „Аз съм ЗА социалната политика на Високата порта” и др., в които ще се запишат 78 738 човека.

Ще започне спор кои са повече и кой всъщност има право да представлява и да говори от името на българския народ.

Междувременно от щаба на Българското опълчение в Плоещ ще създадат събитие „Аз се включвам в опълчението, а ти?”, като ще поканят всички записани в първата група. Две седмици по-късно 207 човека ще са потвърдили присъствие, 530 ще са със статус „може би”, а 78 000 въобще няма да отговорят на поканата.

Ханъмата от султанския харем Татяна Вартбург ще напише статия със заглавие „Стига руски интриги”, в която ще развенчае фалшивите освободители и ще припомни как във всички войни досега уж щяха да ни освобождават, пък нищо подобно не направиха.

Известният журналист Иван Балдъров ще напише статия „Сега ли му е времето”, в която ще развие тезата, че точно сега не е моментът да се освобождаваме, че 500 години сме чакали, все ще изтраем още някой и друг век. Пък и има къде по-важни неща за решаване, като социалната политика, интеграцията на безработните спахии, постигане на мирно разбирателство с башибозука и т. н. Колегата му Иво Минджев ще призове всички българи да се вдигнат в защита на османската цивилизация, която ни е дала толкова много срещу руския варваризъм.

От Атлантическия клуб ще започнат да записват доброволци за борба срещу руското нашествие, Антибългарският хелзинкски комитет ще организира кампания под надслов  „Putin go home” (нарочно на английски, за да го разберат спонсорите на комитета), а от ДПС ще наченат подписка.

Три дни по-късно в подписката ще има 7 млн. подписа, които ще доказват, че всъщност в България българи няма.

Докато се случват всички тези неща, българският бизнес ще мисли и ще прави сметки. Като тегли калема ще установи, че след освобождението ще му се наложи да сменя нотариални актове (от турски на български), лични карти, трябва да хвърли фесовете и да си накупи калпаци, а на всичкото отгоре ще се наложи да се прости с огромния и необятен османски пазар. А насреща какво - едната гола свобода. Гола като обрулена от неинтегриран башибозук слива.

 В резултат на това по частните, свободни и демократични османски медии ще започне обществен дебат – за или против освобождението.

Редица интелектуалци като проф. Пламен Цветковоглу, ще ни доказват, че е хиляди пъти по-добре да сме под турската чалма, отколкото под руския ботуш. На всеки, който твърди, че просто иска свободата си, ще му се обяснява, че е платен руски агент. Накрая българските медии на чорбаджи Дилян Беевски ще започнат кампания под надслов „Докога ще търпим руския президент да си прави „освободителски” пиар на наш гръб”.

И, докато в Цариград султанът трескаво ще се чуди дали да не подпише бърза и безболезнена капитулация, защото няма да му се иска пак да яде бой от руснаците, нашите беевски медии, политически партии, бизнес-групировки и обикновени майкопродавци ще отидат да му се молят за нищо на света да не се поддава на руския натиск. По техен съвет султанът ще намали цената на тока с 0,2%, ще увеличи пенсиите с 0,1% и ще обещае, че вече няма да събира по три синджира с роби, а само по два. Така ще докаже нагледно, че има и по-важни неща от някакво си бутафорно освобождение.

А българският народ през това време ще яде и пие, защото само това му е останало, уважаеми читатели. Ще яде, ще пие, ще се радва на намаления ток и увеличените пенсии и тайничко ще се надява все пак руснаците да минат Дунава.

Ако ви се струва пресилено или невъзможно, спомнете си как мина честването на Освобождението.

На фона на цялото гигантско и срамно оплюване на празника не разбрахме нито от кой сме се освободили, нито кой ни е освободил. Министър-председателят нарече турското робство „чуждо управление“, а президентът дори и това не каза. Бившият министър на вътрешните работи преди време беше казал, че Христо Ботев е убит от „турските представители, които... ъъъъ, са били в България по това време“, а видни български „патриоти“ (депутати, евродепутати и други подобни отрепки) винаги намират повод да отбележат, че 3 март не е достоен да е национален празник, защото не е български.

Въобще, цяло чудо е, че България съществува на картата. Ако се налагаше днес да се освобождаваме, нямаше да можем да го доживеем.

П. С. всички прилики с действителни лица, събития и мекерета са плод на вашата фантазия.