НАРОДОПАТОЛОГИЯ

Пред смъртта всички не са равни.

Сега разбирам колко са ни ниски страстите на българите. И колко сме всъщност малки. И себенеуважителни, взаимонеуважителни. Комплексирани сноби, щрауси, заровили глава в чуждите проблеми, докато собствените ни проблеми затриват задника ни...

Ето, сега цял свят се вълнува от убийството на Борис Немцов. В това число и ние. Дежурни коментатори обикалят медиите да изразявата мнения, становища, версии не известно на базата на каква компетентност и защо с такава показна емоционална обвързаност...

Добре, де... убили са го този Немцов. Ама, в крайна сметка, в тия размирни времена и територии, човекът е бил върл опозиционер, който много си е позволявал и не само на приказки. Яростните му попръжни по управлението на Путин, така да се каже, му влизат в длъжностната характеристика. Обаче синджирът жени, любовници, деца от различни майки... Абе, не го е украсила скромността на личния живот, така да го кажем. При подобен образ на съществувание е някак допустимо да се предположи, че може и да те гръмнат. Или поне не е съвсем неочаквано и изненадващо. И после траурни шествия, десетки хиляди на поклонение, то съболезнования, то трактовки и тълкувания на характера на убийството... Венци, анализи и международна превъзбуда.

Междувременно у нас... Деца-цигани, (ако изобщо циганинът някога е дете) убиват с ритници възрастен човек в Правец. С тесла в главата е убита младата жена Вероника. От циганин. Заради 25 лева. За 20 лева на 8 март е пребита зверски друга жена. Извършителите - пак цигани.

Някак и убийствата са ни едни такива...непредставителни. Хората по света се избиват на високо равнище за политика, територии, влияние, власт. Убиват политици, цял свят се вълнува.

У нас - цигани убиват за по 20 лева. За съжаление, това ни е нивото. Реалността ясно показва какви са ни страстите. Ниски. И летвата ни е ниска. У нас никога няма да убият политик-опозиционер, защото никога си нямаме истинска опозиция. Защото всички са в кюпа, интересите са им общи, пият си турските кафета, разбират се под масата и по тъмните стаички и нямат какво да делят, освен себе си от народа. А, и циганският електорат! Той е важен. Трябва да бъде внимателно отгледан и по равно разпределен. Или поне-разумно, според договореностите. По-отношение на ценността на циганина за родния политически живот из политическите кръгове всички са единни.

Народът обаче е разделен. На българи и цигани. И стига сте замитали този факт, стига сте отвличали вниманието на обществеността с убийството на Немцов - който, защото и за каквото и да го е убил, това няма ама абсолютно нищо общо с България и нейните граждани. Няма да ни се отрази никак, нищо тук няма да се премести в другия крачол. България не участва в никакви геополитически планове, игри и преразпределения. Не и по начин, че да може по собствена воля да промени външнополитическата си съдба.

Положението вътре в страната обаче, поне на момента изглежда контролируемо от българските власти.

Защо не викнат в нито едно телевизионно студио дежурните балалайки Инджев, Енчев и Коритаров да обсъждат ето тези човешки съдби, и ето този вътрешнополитически и също опозиционен въпрос - убит пенсионер с шутове в главата, убита с тесла в главата студентка, бити полицаи в Казанлък - все достижения на мангалската бойна мисъл?

Защото българинът и циганинът са вече не просто в опозиция, те са във война! И това вече ни касае пряко. Човешкият живот няма цена, още повече да се твърди, че тя е различна. Убийството на Немцов не е по-обезпокоително, макар да е по-логично и по-очаквано и предвидимо, от убийството на Вероника или на възрастния човек от Правец.

Но убийството на Немцов има по-малко значение за нас, има много малко значение за нас, от сферата на любопитните, международни новини е. Убийството на сънародници и съграждани трябва да ни вълнува, обаче. Много.

Утре убитите може да сме ние. Цигани дебнат навсякъде. Но, никой не иска да разсъждава как ще се решава проблемът с циганската престъпност. Тя междувременно от битова прерастна в тежко-криминална. Ескалира.

Защо няма безбройни, досадни , повтарящи се до втръсване коментарни студиа, посветени на ето тези убийства и Тоца Крокодила да разказва как кара сърф, играе голф или ходи да дарява кърма в циганската махала?! Или това е ниска топка?  Може би тези жертви са твърде обикновени?! Защо да се вълнуваме от тяхната смърт, защо да правим хилядни шествия и да ангажираме дебрите на аналитичното си съзнание, и да впрягаме милите си спомени за сърф и голф?!

Ми ниска топка са си тия убийства, така си е. Хората се стрелят с разнообразни калибри патрони, пък тук се трепем с тесли и ритници. Дивашка работа! Такива сме си - диваци. Изтръскаме калта от обувките и коментираме на високо ниво убийства на хиляди километри от нас, които дори няма да рикошират върху жалката ни политическо-обществена действителност.

А междувременно, докато „децата цигани” (единият е бил на 12 години, едва) ритали до смърт възрастния човек в Правец никой от минувачите не се намесил...Народопсихология!